– О, ясно – промърмори Уил. – Ами ето ги тук семената…
Той ѝ показа какво да прави и продължи работата си със засяването.
Робин се почуди дали мълчанието на останалите възрастни не се дължи на нейното присъствие. Никой от тях не говореше, освен да каже нещо на децата, които повече се пречкаха, отколкото помагаха, като събираха семената на купчинки и заравяха пръстчета в пръстта, вместо да засяват нещо.
– Цин, ела тук – повика я Уил. – Помагай ми да засявам.
Детето запристъпва с мъка по калната земя.
Докато Робин разпръскваше семена в браздата, приведена одве и движеща се бавно, наблюдаваше Уил Еденсор с крайчеца на окото си. За пръв път имаше шанса да се озове близо до него, ако се изключеше среднощният му разговор с Лин, за който му бе неизвестно, че е дочула. Макар да беше млад, косата му вече оредяваше и подсилваше нездравия му вид. Като се забърза в сеитбата си, тя успя наглед по естествен път да стигне до място редом с Уил, докато Цин работеше в съседната на нейната бразда.
– Твоя е, нали? – каза тя на Уил с усмивка. – Много прилича на теб.
Той хвърли поглед, пълен с раздразнение, към Робин и промърмори:
– Няма „мое“. Това е материално притежание.
– О, разбира се, прощавай – каза Робин.
– Вече трябваше да си го усвоила – изрече назидателно Уил. – Това са основни принципи.
– Съжалявам – отново се извини Робин. – Случайно все попадам в беда.
– Няма такова нещо като „в беда“ – отсече Уил със същия критичен тон. – Духовната демаркация е укрепваща.
– Какво е духовна демаркация? – попита Робин.
– „Отговорът“, Глава четиринайсета, девети абзац – издекламира Уил. – Това също е сред основните принципи.
Той не си правеше труда да снижава гласа си. Робин виждаше, че останалите градинари ги слушат. Една млада жена с очила, с дълга мръсна коса и натрапваща се бенка на брадата се бе поусмихнала леко.
– Ако не схващаш защо е възникнала духовна демаркация – продължи Уил, без да бъде попитан, – нужно ти е да редиш мантри или да медитираш… Цин, не така! – каза, защото момиченцето бе заровило дървената си лопатка точно там, където той току-що бе изравнил пръстта над семената. – Ела да донесем още семена.
Уил се изправи и поведе Цин за ръка към сандъчето, където бяха пакетите.
Робин продължи да работи, като разсъждаваше върху разликата у Уил в присъствието на старейшините на Църквата, когато изглеждаше свит и отритнат, и сред полските работници, където бе самоуверен и догматичен. Мислеше си също така за лицемерието на младежа. Робин бе забелязала недвусмислени знаци, че Лин и Уил се стремят да поддържат родителски отношения с Цин в противоречие с учението на Църквата, а и дочутият между тях разговор в гората подсказваше, че той се опитва да ѝ помогне да избегне духовното единение с друг мъж. Робин се питаше дали Уил не си дава сметка за факта, че престъпва нормите на УХЦ, или назидателният му тон е само за пред слушателите им.
Момичето с очилата, сякаш разчело мислите на Робин, заговори със силен норфъкски акцент:
– Срещу Уил няма как да победиш по въпросите на църковната доктрина. Той я владее из основи.
– В нищо не съм се опитвала да побеждавам – кротко рече Робин.
Уил се върна, следван от Цин. Решена да го накара да продължи да приказва, Робин подхвърли:
– Това е чудесно място, където да растат деца, нали?
Уил само изпъшка.
– Ще са обучени правилно от самото начало… не като мен.
Уил отново погледна Робин, после каза:
– Никога не е твърде късно. Златната пророчица е била на седемдесет и две години, когато е открила Пътя.
– Знам – кимна Робин – и това ми носи някаква утеха. Ще го усвоя, ако работя упорито…
– Не опира до работа, по-скоро трябва да освободиш себе си за откривателство – поправи я Уил. – „Отговорът“, Глава трета, шести абзац.
Робин започваше да разбира защо Джеймс, братът на Уил, го смяташе за вбесяващ.
– Ами точно това опитвам…
– Не трябва да опитваш. Това е процес на допускане в ума.
– Знам, това казвам и аз – увери го Робин, докато двамата разпръскваха семена и заравняваха почвата. Цин безцелно ръчкаше един бурен. – Твоята малка… исках да кажа това малко момиченце… Цин ли се казва?
– Да – отвърна Уил.
– Тя няма да допуска моите грешки, защото ще бъде обучена да се открие както трябва, нали?
Уил вдигна глава. Очите им се срещнаха. Изражението на Робин бе преднамерено невинно, а лицето на Уил бавно поаленяваше. Като се престори, че не е забелязала, Робин се върна към работата си и заговори: