– Имахме много хубава лекция онзи ден за духовното единение и…
Уил рязко се изправи и се върна при семената. През следващите два часа, докато Робин работи в зеленчуковата градина, той не я доближи повече.
Тази нощ бе първата на Робин в Чапман Фарм, когато ѝ бе трудно за заспи. Неотдавнашните събития я бяха изправили пред железен факт: за да свърши работата си тук, да открие неща, които дискредитират Църквата, и да убеди Уил Еденсор да преосмисли посоката на своята лоялност, задължително означаваше да престъпва граници. Тактиката ѝ, възприета, за да бъде допусната като пълноправен член на Църквата, сега трябваше да бъде изоставена: кучешко покорство и очевидно индоктриниране нямаше да помогнат на целите ѝ.
И все пак тя беше уплашена. Съмняваше се, че някога ще може да предаде на Страйк – нейния пробен камък, човека, крепящ здравомислието ѝ, – колко застрашителна е атмосферата в Чапман Фарм, колко плашещо е да знаеш, че си заобиколен от убедени съучастници и колко силно притеснена се чувстваше при перспективата за Стаите за уединение.
51
Деветка най-отгоре:
Ще има пиене на вино
в искрено доверие.
Без обвинения.
Но опие ли се някой,
губи и ума си, и друго.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Колкото и да не му се искаше на Страйк да се срещне с Райън Мърфи на по питие, бездействието на полицията относно преследването от страна на двамата Франк сочеше към нужда от лични контакти, за да се задейства претоварената със задачи полиция по случай, който не им изглеждаше с непосредствена важност. Тъй като надали някой там бе по-заинтересован от Райън Мърфи дали в Чапман Фарм има, или няма оръжие, Страйк преглътна своята засилваща се антипатия към него. Няколко дни след телефонния им разговор Страйк пристигна в таверната „Сейнт Стивънс“ в Уестминстър, за да чуе какво бе успял да открие полицаят.
За последен път Страйк беше влизал в този пъб с Робин и тъй като Мърфи не беше пристигнал още, той отнесе чашата си бира на същата ъглова маса, на която бяха седели със съдружничката му, като смътно осъзнаваше пробудилия се инстинкт за бележене на територия. Зелените кожени пейки копираха онези в Камарата на общините, намираща се недалеч. Страйк седна под едно от огледалата със стъклопис, като устоя на желанието да прочете менюто, защото все така не бе постигнал планираното си тегло, а храна в пъб бе едно от нещата, от които неохотно бе решил да се лиши.
Дори да не бе особено доволен да види красивия Мърфи, зарадва го папката, която носеше под мишница. Тя предполагаше, че той има да сподели сведения, до каквито за Страйк не би било възможно да се добере.
– Добър вечер – каза Мърфи, който си беше взел за разочарование на Страйк безалкохолна бира.
Полицаят седна срещу Страйк, постави папката на масата между двама им и каза:
– Доста телефонни обаждания ми се наложи да проведа, за да набавя това.
– Вероятно със случая се е заела полицията на Норфък? – предположи Страйк, предоволен, че бяха прескочили бъбренето на лични теми.
– Първоначално да, но после са го поели от отдел „Борба с порока“, след като са си дали сметка с какво си имат работа. Бил е най-големият педофилски кръг, разбит в Обединеното кралство към онзи момент.
Мърфи извади няколко страници с фотокопирани снимки и ги подаде на Страйк.
– Както виждаш, открили са куп гадории: белезници, превръзки за запушване на уста, секс играчки, дървени палки…
Всички тези предмети трябва да ги бе имало там по времето на престоя му с Леда и Луси във фермата, помисли си Страйк и против волята му в паметта му изникнаха фрагментирани спомени, докато прехвърляше страниците: Леда с възхитено лице, осветено от огъня, запален навън, докато слушаше как Малкълм Краудър говори за социална революция; гората, в която децата тичаха на воля, понякога гонени от едрия потен и смеещ се Джералд, който, ако ги хванеше, ги гъделичкаше, докато едва дишаха вече; и – о, по дяволите – разплаканото момиченце, сгушено във високата трева, което, питано от другите деца какво се е случило, отказваше да отговори… тя го дразнеше… искаше му се да се махне от това противно и плашещо място…
– Обърни внимание на пета страница.
Страйк я погледна и видя снимка на черен пистолет.
– Изглежда, сякаш при гръмване изхвърля знаменце с надпис „Бум“.
– Това е и правел – каза Мърфи. – Бил е зареден с халосни патрони за увеселителни цели, принадлежал е на един от братята.