– На Джералд ще да е бил – отвърна Страйк. – Работел е като конферансие на детски забави, преди да се отдаде изцяло на педофилия.
– Правилно. Прибрали са всичко от дома му, за да го проверят за наличие на детски отпечатъци, тъй като той е твърдял, че никога не е водил деца там.
– Надали моят източник би могъл да обърка подобен пистолет с истински – каза Страйк, като отново погледна снимката с неубедителния пластмасов пистолет. Тя е знаела, че Джералд Краудър прави фокуси. Ами Ръст Андерсън? За него откри ли нещо?
– Да – отговори Мърфи и извади друга страница от папката. – Бил е привикан за разпит през 1986 година като всички останали възрастни. В къщата му… казвам къща, но е била по-скоро барака… не е открито нищо уличаващо, нито порнография, нито секс играчки.
– Не мисля, че той някога е бил истински член на комуната Ейлмъртън – каза Страйк и прегледа свидетелските показания на Ръст Андерсън.
– Съвпадат с всичко, което се съдържа тук – почука с пръст по папката Мърфи. – Нито едно от децата не го е обвинило в тормоз, а няколко дори не са знаели кой е той.
– Роден в Мичигън – каза Страйк, като четеше по диагонал, – мобилизиран в армията на осемнайсетгодишна възраст…
– След като напуснал армията, пътувал из Европа и никога не се върнал в Щатите. Но няма как да е внесъл оръжие в Обединеното кралство, при положение че тогава ИРА са били много активни и по летищата са се извършвали щателни проверки. – Разбира се, нищо тук не доказва, че някой във фермата не е имал разрешително за ловно оръжие.
– И на мен ми хрумна, макар че моята информация гласи „оръжия“ в множествено число.
– Ами ако е имало такива, дяволски добре са били скрити, защото от отдел „Борба с порока“ са преобърнали всичко наопаки.
– Знаех си, че е твърде тъничка нишка, та да се уловя за нея – каза Страйк и върна страниците на Мърфи. – Споменаването на оръжия може да е било само за сплашване.
Двамата мъже отпиха от бирата си. Над масата определено бе надвиснало напрежение.
– Е, колко дълго още предполагаш, че ще ти е нужна там?
– Не зависи от мен – отговори Страйк. – Тя може да излезе, когато пожелае, но в момента иска да остане. Твърди, че няма да напусне, докато не открие нещо срещу Църквата. Знаеш я Робин.
Макар и не тъй добре като мен.
– Да, много е посветена на работата си – кимна Мърфи.
След кратка пауза заговори:
– Странно, че вие двамата поехте случай, свързан с УХЦ. Аз за пръв път чух за тях преди пет години.
– Така ли?
– Ами да. Още бях униформен полицай. Един бе блъснал колата си през пътя право във витрина на „Морисънс“. Надрусан беше до козирката. Все повтаряше: „Знаеш ли кой съм аз?“, докато го арестувах. Нямах никаква идея кой е. Оказа се, че бил участник в някакво риалити шоу, което никога не бях гледал. Името му беше Джейкъб Месинджър.
– Джейкъб – повтори Страйк и бръкна в джоба за бележника си.
– Да, голям простак беше, целият в татуировки и с фалшив тен. Ударил бе жена, пазаруваща заедно с детето си. На детето му нямаше нищо, но жената бе зле пострадала. Месинджър получи присъда една година и след шест месеца беше на свобода. После прочетох за него във вестника, че се присъединил към УХЦ. Явно в опит да си поправи репутацията. Видял светлината и занапред щял да е добро момче – ето ме тук на снимка с деца с увреждания.
– Интересно – отбеляза Страйк, който бе записал повечето от чутото. – Очевидно в Чапман Фарм има някакъв Джейкъб, който е много болен. Знаеш ли с какво се занимава този Месинджър сега?
– Нямам представа – отвърна Мърфи. – Е, как е тя там? Не ми съобщава много в писмата си.
– Ами надали има много време да докладва подробно на две места посред нощ в гората – отвърна Страйк, тайничко зарадван, че на Мърфи му се бе наложило да попита.
Въздържал се бе да поглежда бележките, написани от Робин до Райън, но бе доволен да види, че са далеч по-кратки от тези до него.
– Добре се справя. Очевидно без проблем е запазила инкогнитото си. Дотук предаде няколко полезни сведения. Но не е нещо, с което убедително можем да заплашим Църквата.
– Остава да чака някакво престъпление да се случи пред очите ѝ.
– Ако познавам Робин, а аз я познавам много добре, тя няма просто да седи и да чака нещо да се случи.
Двамата мъже продължиха с бирата си. Страйк беше с усещането, че Мърфи има да каже още нещо и вече подготвяше категоричните си отговори било на намек, че Страйк е действал безразсъдно, като е пратил Робин под прикритие, било, че го е направил от желание да саботира връзката им.