– Не знаех, че сте приятели с Уордъл – каза Мърфи. – Той не ми е голям фен.
Страйк реши да не показва отношение.
– Вярно, че се държах малко идиотски една вечер в пъба. Това беше, преди да спра да пия.
Страйк издаде неопределено хъмкане, нещо средно между приемане на казаното и съгласие с него.
– По онова време бракът ми беше в тежка криза – добави Мърфи.
Страйк отгатваше, че Мърфи иска да разбере дали Уордъл е споделил случката с него и му доставяше удоволствие да остане с неразгадаемо изражение.
– И какво смяташ да правиш сега? – попита Мърфи, когато проточилото се мълчание даде ясно да се разбере, че Страйк не се кани да разкрие дали е чувал за излагацията на Мърфи. – Ще кажеш на Робин да иде да търси оръжия?
– Ще ѝ кажа да се оглежда за такива, естествено – потвърди Страйк. – Благодаря ти за материалите. От голяма полза са ми.
– Е, аз пък имам интерес приятелката ми да не бъде застреляна – отвърна му Мърфи.
На Страйк не му убягна хапливият тон. Усмихна се, погледна си часовника и заяви, че трябва да си тръгва.
Може и да не бе узнал много за оръжия в Чапман Фарм, но все пак намираше, че не е прахосал напразно тези двайсет минути.
Четвърта част
Кун/ Потискане (Изчерпване)
Езерото е безводно:
Образ на ИЗЧЕРПВАНЕ.
Извисеният човек залага живота си,
за да последва диктуваното от волята му.
„Идзин“, или „Книга на промените“
52
Деветка на втора позиция:
Разнасят се слухове.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Толкова съм уморена… няма да повярваш колко съм уморена… Просто искам да се махна…
Робин се обръщаше наум към съдружника си, докато ринеше тор в боксовете на шайрските коне. Бяха изминали пет дни, откакто я бяха отстранили от групата на високо ниво, и нямаше признаци да се върне там и да остави зад гърба си най-черната работа във фермата, която ѝ бе отредена, нито пък ѝ бе просветнало с какво бе заслужила подобно наказание. Ако не се брояха кратките паузи за редене на мантри в храма, сега цялото време на Робин бе посветено на тежък физически труд: грижи за добитъка, чистене, работа в перачницата и в кухнята.
Беше пристигнала нова група потенциални членове за Седмица на Служба, но Робин нямаше контакт с тях. Гледаше отдалеч как бяха развеждани из фермата и изпълняваха различни задачи, но на нея явно ѝ нямаха доверие като на Вивиън и Амандийп, за да ѝ възложат да ги съпровожда.
Вършещите тежка домакинска и фермерска работа не получаваха повече храна от онези, които прекарваха деня си в лекции и семинари; спяха по-малко, тъй като сутрин ставаха рано да събират яйца за закуска, а вечер стояха до късно да измият съдовете от сто души. Изтощението на Робин стигна дотам, че ръцете ѝ неизменно трепереха, ако не държаха куп чинии или селскостопанско сечиво; в периферното ѝ зрение постоянно се мяркаха сенки, болеше я всеки мускул в тялото, сякаш страдаше от грип.
Облегна се за миг да си почине върху дръжката на вилата – пролетният ден не беше особено топъл, но тя въпреки това беше плувнала в пот. Робин погледна към свинарника, видим през вратата на конюшнята, където две свине дремеха под променливото слънце, оклепани в кал и изпражнения. Във влажния въздух към обонянието на Робин оттам се носеше воня на сяра и амоняк. Докато гледаше зурлите на животните, малките им очички и острата четина, покриваща телата им, си спомни как Абигейл, дъщерята на Уейс, някога е била принудена да спи гола до тях и у нея се надигна погнуса.
Чуваше гласове от зеленчуковата градина, където няколко души копаеха с мотики и садяха. Робин със сигурност знаеше, че мизерното количество зеленчуци, събирани от градината до свинарника, само служеха да поддържат преструвката, че членовете на Църквата се изхранват от земята, тъй като бе виждала килера, по чиито полици бяха натрупани пликове с дехидратирани нудли, консервирани домати и чувалчета със супа на прах.
Робин тъкмо се бе върнала отново към риненето, когато до слуха ѝ долетя врява откъм зеленчуковата градина. Тя отиде до вратата на конюшнята и видя Емили Пърбрайт и Дзян Уейс да си крещят един на друг, докато останалите работници ги бяха зяпнали стъписано.
– Ще правиш каквото ти се казва!
– Няма! – кресна Емили със силно зачервено лице.
Дзян се опита да тикне мотика в ръцете на Емили така агресивно, че тя залитна на няколко крачки назад, но пак не мирясваше.