– Няма да го правя, мамка му! – викна тя на Дзян. – Хайде да те видя как ще ме накараш!
Дзян пристъпи към Емили, вдигнал мотиката над главата ѝ. Няколко от хората, които ги наблюдаваха, закрещяха „Не!“. Робин, стиснала вилата, се втурна навън от конюшнята.
– Не я закачай!
– Ти се връщай на работа! – викна Дзян на Робин, но явно се отказа да удря Емили, като вместо това я стисна за китката и се помъчи да я потътри обратно към лехите.
– Разкарай се, побъркан нещастнико! – крещеше тя и го удряше със свободната си ръка.
Двама мъже в червени анцузи забързаха към тях и за няколко секунди успяха да убедят Дзян да пусне Емили, която мигом хукна покрай ъгъла на конюшнята и изчезна от поглед.
– Да знаеш, че загази яко! – викна запотеният Дзян зад гърба ѝ. – Мама Мадзу ще ти даде да се разбереш!
– Какво става? – изрече глас зад Робин, а тя се обърна и изпита неприятно чувство, като видя пред себе си младата жена с очила и голяма бенка на брадичката си, която бе срещнала през първия си ден в зеленчуковата градина. Казваше се Шона и през последните дни Робин я срещаше много по-често, отколкото ѝ се искаше.
– Емили отказа да работи в зеленчуковата градина – отговори Робин, която още се чудеше кое бе предизвикало съпротивата на Емили. По нейни наблюдения намусената жена обикновено приемаше стоически възложената ѝ работа.
– Ще си плати за това – злорадо рече Шона. – Идваш с мен в класните стаи. Ще занимаваме първокласниците за един час. Имам право сама да избера помощника си – добави тя с гордост.
– А кой ще довърши риненето на тор тук? – попита Робин.
– Някой от онези там – направи тя високомерен жест към зеленчуковата градина. – Хайде, идвай.
Робин подпря вилата си на стената на конюшнята и последва Шона под пръскащия дъждец, като не преставаше да си мисли за протеста на Емили, който току-що бе свързала с отказа ѝ да яде зеленчуци на вечеря.
– Не е стока тази Емили – съобщи Шона на Робин, докато минаваха покрай свинарника. – Най-добре стой настрани от нея.
– Защо не е стока? – поинтересува се Робин.
– Е, това си е моя работа – изхили се противната Шона.
Предвид ниския статут на Шона Робин видя, че тя просто се възползва от рядка възможност да покаже превъзходство над някого в Чапман Фарм. Както бе установила Робин през последните дни, мълчанието на Шона по време на лекцията върху църковната доктрина, изнесена от Уил Еденсор, ни най-малко не отговаряше на истинската ѝ природа. В действителност бе изтощителна бъбрица.
През последните няколко дни Шона използваше всяка възможност да издири Робин и се бе нагърбила да проверява разбирането ѝ на различни термини в УХЦ, след което да изрича назидателно към Робин собствените ѝ отговори, само че леко перефразирани, с което правеше дефиницията по-малко прецизна или направо погрешна. От разговорите им стана ясно как Шона вярва, че Слънцето се върти около Земята, че страната се управлява от ремиер и че Папа Джей е в постоянен контакт с извънземни, твърдение, каквото Робин не бе чувала от никой друг в Чапман Фарм. Според Робин Шона не можеше да чете, защото странеше от всякакви печатни материали, дори от инструкциите на гърба на пликовете със семена.
Шона се бе срещнала с Папа Джей чрез един от проектите на УХЦ за деца в неравностойно положение. Превръщането ѝ във вярваща и член на Църквата, изглежда, бе станало почти мигновено и все пак ключови части от учението на УХЦ не бяха успели да проникнат в иначе много пропускливото съзнание на Шона. Тя най-редовно забравяше, че не бива да бъдат назовавани семейни връзки, и въпреки настояването на УХЦ, че славата и богатството са атрибути на материалистичния свят без никаква стойност, проявяваше задъхан интерес към всички известни посетители във фермерската къща и дори гадаеше цената и марката на обувките на Ноли Сиймур.
– Чу ли за Джейкъб? – попита тя Робин, когато минаваха покрай стария хамбар, където Робин бе открила металната кутия за бисквити с полароидните снимки вътре.
– Не – отвърна Робин, като още се чудеше откъде иде у Емили това отвращение към зеленчуците.
– Папа Джей го посети вчера.
– О, той върнал ли се е?
– Не му е нужно да се връща. Може да го стори духом.
Шона погледна изкосо Робин през мръсните стъкла на очилата си.
– Какво, не ми ли вярваш?
– Разбира се, че ти вярвам – направи опит Робин да прозвучи убедена. – Видях удивителни неща тук. Видях да се появява Удавената пророчица, когато Папа Джей я призова.