– Тя не се появява, прави димострация.
– О, да, разбира се – съгласи се Робин.
– Папа Джей казва, че на Джейкъб му е време да почине. Душата му е прекалено болна. Вече няма да оздравее.
– Мислех, че доктор Джоу му помага? – изрече въпросително Робин.
– Той вече стори за него повече, отколкото биха направили отвън – заяви Шона като ехо от изявлението на Пени Браун. – Само че Папа Джей не вижда смисъл да се продължава повече.
– Какво точно не му е наред на Джейкъб?
– Белязан е.
– Какъв е?
– Белязан е от дявола – прошепна Шона.
– Как се познава, че някой е белязан от дявола? – поинтересува се Робин.
– Папа Джей винаги го отгатва. Навред има белязани хора. Душите им не са нормални. Някои от тях са в правителството и се налага да ги оплевим.
– Какво искаш да кажеш с това „да ги оплевим“?
– Да се отървем от тях – вдигна рамене Шона.
– Как?
– Ами както дойде, защото това е един от начините да достигнем по-бързо Пътя на лотоса. Нали знаеш какво е Пътят на лотоса?
Робин понечи да каже, че Пътят на лотоса е термин за земния рай, който ще настане веднъж щом УХЦ спечели битката с материалистичния свят и който плавно ще се прелее в отвъдното, но Шона я прекъсна.
– Ей я там БП, виж.
Бека Пърбрайт прекосяваше пътя пред тях и лъскавата ѝ коса блестеше под слънцето. Робин вече бе дочувала мърморене срещу Бека от полските и кухненските работници. Консенсусът бе, че Бека е твърде млада, за да се издигне тъй бързо в Църквата и че има прекалено високо мнение за себе си.
– Знаеш ли защо всички ѝ викаме БП?
– Защото инициалите ѝ отговарят на „бързо пробивна“? – направи догадка Робин.
– Да – отвърна Шона и изглеждаше разочарована, задето Робин е схванала шегата. – Фукла – избърбори презрително, когато Бека коленичи набързо край фонтана на Удавената пророчица. – Все се перчи как с Дайю били приятелки, ама лъже. Сита ми каза. Познаваш ли Сита?
– Да – кимна Робин. Бе се запознала с възрастната Сита при последното си работене в кухнята.
– Тя казва, че БП и Дайю никога не са се харесвали. Сита помни всичко, дето се е случило.
– Говориш за удавянето на Дайю ли? – попита Робин, като гледаше как Бека изчезва в храма.
– Да и за всички чудеса, които БП казва, че я е виждала да прави. Сита не вярва БП да е видяла такива неща. А и Емили е сестра на БП. Мислим, че затова Папа Джей не ще да направи БП трудна, както тя иска.
– Каква не ще да я направи? – невинно попита Робин.
– Трудна бе – отвърна Шона, когато спряха пред басейна на Дайю, за да коленичат и да намокрят челата си. – Удавената пророчица ще благослови всички, които я почитат. Ама ти нищо не знаеш, а? Трудна значи да ѝ направи бебе! Аз родих две – гордо заяви Шона.
– Две? – учуди се Робин.
– Да, едното тук, а другото, като отидох в Бирмингам. Тя се роди духовна, та ще е по-добре от първото. Всички знаем, че БП иска да стане трудна от Папа Джей, ама той не ще. Сестра ѝ не е наред, а ей го и Джейкъб.
Напълно объркана, Робин попита:
– А Джейкъб какво общо има?
– Ей, ама вярно не знаеш нищо! – отново възкликна Шона и се изхили.
Спряха под арката, извеждаща към детските спални помещения и класните стаи, и отвориха врата, номерирана с единица.
Класната стая бе вехто и неуютно помещение с прибодени в безпорядък по стените детски рисунки. Двайсет малки дечица в червени анцузи вече седяха край масите. Робин ги прецени на възраст между две- и петгодишни. Учудена бе, че не са повече, предвид че сто души във фермата правеха секс без предпазни средства, но най-вече бе поразена от странната им пасивност. Очите им блуждаеха, личицата бяха безизразни и много малко от тях шаваха. Изключение правеше малката Цин, която в момента бе под чина си и лепеше пластилин по пода, а щръкналата ѝ бяла косица контрастираше с ниско подстриганите главички на останалите от класа.
При появата на Шона и Робин жената, която им четеше, се изправи с явно облекчение.
– На трийсет и втора страница сме – каза тя на Шона и ѝ подаде книгата.
Шона изчака жената да затвори вратата на класната стая, преди да запрати книгата на учителската катедра и да каже:
– Хайде, да им дадем някаква задача за начало.
Извади купчинка листове за оцветяване.
– Може да нарисувате хубава картинка на пророк – съобщи Шона на класа и връчи половината листове на Робин, за да ги раздаде. – Таз е моята – добави небрежно и посочи бледо момиченце, спаружено като скаридка, преди да изръмжи на Цин: – Я да си сядаш на стола.