В продължение на близо пет секунди Мадзу и Робин останаха втренчени една в друга и Робин знаеше, че това е тест и че да попита гласно дали Мадзу действително желаеше този знак на почит, би било също тъй опасно, както да разкрие отвращението си или своето изумление.
Просто го направи.
Робин коленичи, бързо се приведе над стъпалото на жената с черните му нокти, докосна го с устни и после отново се изправи.
Мадзу не показа по никакъв начин, че дори е забелязала оказаната почтителност, само спусна робата си и продължи напред, сякаш нищо не се беше случило.
Робин се почувства разтърсена и унизена. Озърна се да види дали някой друг беше станал свидетел на случилото се. Опита се да си представи какво би казал Страйк, ако я беше видял, и я заля повторна вълна от срам. Как би могла да обясни защо го е направила? Той би я взел за луда.
При басейна на Дайю Робин коленичи и избъбри задължителните думи. До нея Мадзу изрече:
– Благослови ме, дете мое, и нека справедливото ти наказание застигне всички, отклонили се от Пътя.
После Мадзу се надигна, все така без да поглежда Робин и да ѝ говори, и се отправи към храма. С надигаща се паника Робин я последва, предчувстваща какво може да се случи. И – то се знае, с влизането си в храма Робин видя предишните си съратници от групата на високо ниво, включително Амандийп, Уолтър, Вивиън и Кайл, седнали на столове, разположени в кръг на блестящо черната петоъгълна сцена. Всички бяха със строги изражения. С нарастващ ужас Робин забеляза, че Тайо Уейс също присъства.
– Роуина си бе наумила да върши различна задача от отредената ѝ, затова не си могла да я намериш, Вивиън – съобщи Мадзу, като се качи на сцената и седна на свободен стол, разпростирайки наоколо искрящата си кървавочервена роба. – Тя плати своята дан на смирение, но сега предстои да разберем дали това не е било просто празен жест. Ако обичаш, Роуина, придвижи стола си в средата на кръга. Добре дошла на Откровението.
Робин взе празен стол и го постави в средата на черната сцена, под която бе тъмният кръщелен басейн. Седна и се опита да укроти краката си, които се тресяха, като ги притисна със силно овлажнени длани.
Светлините в храма започнаха да помръкват, докато остана осветена само средата на сцената. Робин нямаше спомен при някой друг от сеансите по Откровение светлините да са загасвали.
Стегни се, нареди си. Опитваше се да си представи Страйк ухилен насреща ѝ, но не се получи: настоящето бе прекалено реално, притискаше я от всички страни, та макар лицата и силуетите на хората около нея да бяха станали неразличими в тъмното, а устните ѝ да пареха, сякаш контактът с Мадзу бе оставил по тях разяждаща киселина.
Мадзу вдигна дълъг блед показалец и вратите зад Робин с трясък се затвориха, като я накараха да подскочи.
– Едно припомняне – изрече спокойно Мадзу към присъстващите в кръга. – Терапията на първична реакция е форма на духовно пречистване. В това защитено свещено място използваме думи от материалистичния свят, за да контрираме материалистичните идеи и поведение. Ще има прочистване не само за Роуина, но и за нас, докато изравяме и изричаме думи, които вече не употребяваме, но които още се мяркат в подсъзнанието ни.
Робин видя как тъмните фигури наоколо ѝ кимат. Устата ѝ беше напълно пресъхнала.
– И тъй, Роуина – подхвана Мадзу, чието лице бе толкова бяло с блестящите черни несиметрични очи върху него, че Робин още можеше да го различава, – това е моментът за теб да изповядаш неща, които може да си извършила или помислила и за които изпитваш дълбок срам. Какво искаш да разкриеш най-напред?
За период, почувстван от нея безкрайно дълъг, но траял вероятно само секунди, Робин изобщо не можеше да измисли какво да каже.
– Ами… – започна накрая и гласът ѝ прозвуча неестествено силен в тихия храм – аз работех като пиар и предполагам, обръщах голямо внимание на външността си и на впечатлението върху другите хора…
Краят на изречението бе удавен в хор от подигравки, дошли от кръга.
– Фалшива същност! – изджафка Уолтър.
– Отклоняване от истинската цел – прозвуча женски глас.
– Не можеш да обвиняваш професията си за своето поведение – заяви Амандийп.
Мисловните процеси на Робин бяха мудни след дните, изпълнени с тежък физически труд. Имаше нужда от нещо, което да задоволи инквизиторите ѝ, но обзетото ѝ от паника съзнание беше като празна страница.
– Нямаш ли какво да кажеш? – обади се Мадзу и Робин различи жълтеещите ѝ зъби в сумрака, когато тя се усмихна. – Е, да видим дали можем да ти помогнем. След като се присъедини към общността ни, си сметнала, че си в правото да критикуваш цвета на косата ми, нали?