Околните шумно поеха дъх. Робин усети да я облива студена пот. Затова ли бе понижена до групата на черноработниците? Защото се бе почудила пред Пени Браун дали косата на Мадзу е естествено черна, при положение че е доста над четиресет?
– Как бихте нарекли някого, който съди за друг човек по външността му? – обърна се Мадзу към останалите в кръга.
– Злобен – обади се глас от тъмнината.
– Ограничен – добави втори.
– Кучка – заяви трети.
– Съжалявам – с прегракнал глас изрече Робин. – Честна дума, не исках да…
– Не, не, на мен няма нужда да се извиняваш – меко я прекъсна Мадзу. – Аз не отдавам значение на физическите качества. Но не е ли това индикация кое ти смяташ за важно?
– Често критикуваш хорската външност, нали? – попита женски глас зад Робин.
– Аз… предполагам…
– „Предполагам“ е твърде мъгляво – озъби се Кайл.
– Или го правиш, или не – отсече Амандийп.
– Ами тогава… да, правех го. В работата ми като пиар имаше тенденция…
– Я зарежи тия тенденции и този пиар! – прогърмя гласът на Уолтър. – Ти какво правеше? Какво говореше?
– Помня как казах за клиентка, че е твърде едра за такава рокля – измисли си Робин. – А тя ме чу и ужасно се разстрои.
Избухна буря от всеобщ присмех. Тайо, седнал до майка си, единствен остана мълчалив, но наблюдаваше Робин с усмивка.
– А ти почувства ли се ужасно, Роуина? – попита тихо Мадзу. – Или просто ни даваш банални отговори, та да избегнеш да признаеш онова, от което истински се срамуваш?
– Аз…
– Защо се отмени сватбата ти, Роуина?
– Аз… ние много се карахме.
– И по чия вина? – поиска да узнае Вивиън.
– По моя – отчаяно заяви Робин.
– За какво се карахте? – попита Амандийп.
Не бива да има абсолютно никаква прилика между твоя живот и този на Роуина, беше казал Страйк, но него го нямаше тук, не бе оглупял от умора и страх, не бе принуден да импровизира в крачка.
– Аз… смятах годеника си за малко нещо… той нямаше истинска работа, не печелеше много…
Тя преобръщаше ситуацията. Матю бе този, който бе недоволствал от заплатата ѝ, когато постъпи на работа при Страйк. Матю бе смятал детективската професия за абсолютно несериозна.
Останалите от групата започнаха да сипят епитети срещу нея, гласовете им отекваха между тъмните стени и Робин успяваше да различи само отделни думи: наемничка, шибана кучка, златотърсачка, алчна акула. Усмивката на Тайо ставаше все по-широка.
– Разправи ни какво конкретно казваше на годеника си – настоя Уолтър.
– Че шефката му само го използва…
– Точните думи.
– Тя те използва, държи те само защото ѝ излизаш евтино…
Докато те я хулеха, тя изтръгна от паметта си изричаното от Матю за Страйк по време на брака им.
– …тя си пада по теб… въпрос на време е да започне да те сваля открито…
От заобикалящия я кръг вече крещяха.
– Властна крава!
– Ревнива егоистка!
– Задръстена себична кучка!
– Продължавай – подкани я Мадзу.
– Той си обичаше работата – продума Робин с тъй пресъхнала уста, че устните ѝ полепваха към зъбите, – а аз му пречех с непрестанното ми додяване да продължи да я върши…
Виковете станаха по-силни и отекваха в стените на храма. На слабата светлина тя различаваше сочещи я пръсти, проблясващи зъби, а Тайо все така се усмихваше. Робин знаеше, че трябва да се разплаче, че милостта идеше само когато човекът в центъра на кръга рухнеше, но макар пред очите ѝ вече да играеха накъсани точици, някаква упоритост у нея я караше да се съпротивлява.
Сега от кръга искаха да бъдат разровени интимни подробности и грозни сцени. Робин преувеличаваше случки от брачния си живот, като разменяше ролите им с Матю: сега тя беше тази, упрекваща партньора си, че поема твърде много рискове.
– Какви рискове? – поинтересува се Амандийп. – Какво работеше той?
– Беше нещо като…
Но Робин не бе в състояние да измисли каква служба би могъл да има въображаемият ѝ партньор.
– Нямах предвид физически рискове, по-скоро той застрашаваше финансовата ни сигурност…
– Парите са много важни за теб, нали, Роуина? – обади се Мадзу сред обидите, запращани от останалите.
– Ами май така беше, преди да дойда тук…
Упреците ставаха по-остри, от групата не вярваха, че тя се е променила. Мадзу ги остави да оплюват Робин в продължение на цяла минута. Наричаха я празен човек, жалка, надута снобка, нарцисистка, материалистка, презряна твар…