С крайчеца на окото си видя нещо бяло и блестящо да се мярка на балкона, обточващ храма. Вивиън скочи от стола си, посочи натам и изписка.
– Вижте! Там горе! Едно момиченце гледа надолу към нас! Видях я!
– Това ще да е Дайю – спокойно изрече Мадзу, като погледна към сега празния балкон. – Понякога демонстрира присъствие, когато физическата енергия е твърде силна. Или пък може да е дошла да ни предупреди.
Групата се смълча притеснено. Едни продължаваха да се взират в балкона, други хвърляха погледи през рамо, сякаш се бояха, че духът може да ги доближи. Робин чувстваше глухите удари на сърцето си чак в гърлото.
– Кое финално накара годеника ти да сложи край на отношенията ви, Роуина? – попита Мадзу.
Робин отвори уста, после я затвори. Не можеше и нямаше да използва Матю като свой модел тук. Отказваше да излъже, че е преспала с друг.
– Хайде, изплюй камъчето! – настоя Уолтър.
– Опитва се да си измисли нещо – подхвърли насмешливо Вивиън.
– Кажи ни истината! – призова Амандийп с блеснали очи зад стъклата на очилата. – Цялата истина и нищо освен истината!
– Аз го излъгах – с пресипнал глас продума Робин. – Майка му почина и аз излъгах, че не мога да се върна навреме, за да помогна за погребението, тъй като имам да свърша нещо в службата.
– Себична кучка – процеди Кайл.
– Боклук – отсече Вивиън.
От очите на Робин бликнаха горещи сълзи. Тя се приведе съкрушена и изобщо не се преструваше. Срамът ѝ бе истински: действително бе излъгала Матю точно както описа и после месеци наред беше гузна. Какофонията от оскърбления и подигравки, идещи от групата, продължи, докато Робин не дочу с ужас писклив детски глас да се присъединява към общата врява, по-силен и пробивен от останалите.
– Ти си гад. Ти си противен човек.
Сцената се наклони. С писък Робин падна настрани от стола си, който се преобърна. Останалите от кръга също бяха извадени от равновесие, те също изпопадаха от килналите се столове, а Уолтър се стовари на земята с болезнен вик. Робин се плъзна по гладката наклонена повърхност и ако не се бе закачила в крака на стола на Кайл, щеше да падне в черната вода, но успя да се вкопчи в ръба на басейна.
– О, боже мой, боже мой – изплака Вивиън, като се мъчеше да стигне до тесния бордюр на сцената, където Мадзу и Тайо си седяха необезпокоени.
Всички се бореха да се задържат върху мократа и хлъзгава повърхност, явно до един изпитваха ужас да не се озоват в тъмната вода, колкото и приканваща да бе изглеждала при кръщението им. Повечето си помагаха едни на други, но нито една ръка не се протегна към Робин, и тя трябваше сама да се придвижи по ръба на басейна с пулсиращо от болка рамо там, където се бе ударила в стола на Кайл. Когато всички успяха да слязат от наклонената сцена, Мадзу махна с ръка. Капакът, покриващ водата, плавно се върна на мястото си и лампите в храма светнаха.
– Дайю е много чувствителна към някои видове лошотия – обяви Мадзу, втренчена в Робин, която стоеше останала без дъх и с набраздено от сълзи лице. – Самата тя не е имала погребение и силно се вълнува от светостта на ритуалите, свързани със смъртта.
Макар повечето от групата да изглеждаха просто уплашени и да продължаваха да се оглеждат дали няма да зърнат някъде Дайю, неколцина се бяха втренчили обвинително в Робин. Тя не можеше да призове гласа си, за да обясни, че все пак бе присъствала на погребението на майката на Матю. Сигурна бе, че всякакъв опит за самозащита само ще влоши нещата.
– Приключваме Откровението дотук – обяви Мадзу. – Когато Дайю направи демонстрация в храма, има вероятност да стане опасно. Можете да тръгвате за обяд.
Робин се насочи към вратата, но преди да е направила и крачка, около ръката ѝ под рамото се сключи длан.
54
Шестица на втора позиция:
Мъчнотиите се трупат…
Той иска близост, когато настъпи моментът.
Девицата е целомъдрена,
не желае да се отдаде.
„Идзин“, или „Книга на промените“
– Няма страшно вече – продума тих глас в ухото на Робин, когато Мадзу ги отмина. – Всичко свърши. Добре се справи.
Робин се обърна, осъзнала, че Тайо Уейс бе този, който я е хванал. Побърза да освободи ръката си. Изражението му се помрачи.
– Прощавай – промълви Робин и изтри сълзите от лицето си с ръкава. – Аз… благодаря ти…