Той въздъхна, надигна се с неохота от стола си и излезе с вейп устройството си и чашата с чай във външния офис, където Пат пишеше на клавиатурата, както обикновено захапала електронната си цигара.
– Е, добре – каза Страйк, като се настани на червеното канапе срещу бюрото на Пат. – Да ги чуем тези заплахи.
Пат натисна бутон на стационарния телефон пред себе си и гласът на Шарлот, завален от алкохол, както бе очаквал Страйк, изпълни стаята.
„Аз съм, вдигни, проклет страхливецо. Вдигни!…“
След секунди мълчание Шарлот почти изкрещя:
„Ами добре тогава, ще оставя съобщение, та скъпоценната ти шибана Робин да го чуе, като прослуша обажданията, преди да ти направи сутрешния минет. Аз бях до теб, когато остана без половин крак, та макар да бяхме разделени. Посещавах те всеки ден, мамка му. Аз ти дадох подслон, когато цялото ти шибано семейство ти обърна гръб, когато всички около мен ме убеждаваха Не го прави, той е неблагодарна гадина. Ама аз не слушах и дори след всичко, което ми беше причинил, бях насреща за теб. А сега, когато ми е нужен приятел, не искаш да се видиш с мен дори на кафе. Знаеш, че имам рак, използвач неден, пиявица такава. Продължавам да те защитавам пред шибаните вестници, когато мога да им разправя неща, дето да те съсипят. Сама си се чудя защо съм толкова лоялна към…“.
Силно бипване прекъсна съобщението. Изражението на Пат се запази неутрално. Чу се прищракване, после започна второто съобщение.
„Вдигни. Вдигни, мамка му, ти, шибан проклетнико. След всичко, което ми причини, още ли очакваш да те браня пред пресата? Ти ме заряза, след като направих спонтанен аборт, направо ме изхвърли зад борда, чукаше коя ли не, докато бяхме заедно. Знае ли драгоценната ти Робин с кого се е…“
Този път бипване нямаше. Пат стовари длан върху бутона на телефона и прекъсна гласовата поща. На стъклената врата се бе очертал силуетът на Литълджон, застанал на площадката към стълбите. Вратата се отвори.
– Добро утро – поздрави Страйк.
– Добро утро – каза Литълджон, като сведе поглед към Страйк под масивните си клепачи. – Дойдох да си пусна доклада за Младия любовник.
Страйк гледаше мълчаливо как Литълджон извади папка от бюрото и добави към нея няколко листа с бележки. Пат отново започна да пише на компютъра си с поклащаща се от устните ѝ електронна цигара и игнорира двамата мъже. Когато Литълджон върна папката в чекмеджето, се обърна към Страйк и за пръв път, откакто се познаваха, подхвана разговор.
– Мисля, че е редно да знаеш. Май че ме следят.
– Следят те? – повдигна вежди Страйк.
– Да, сигурен съм, че един и същ човек вървя подир мен през три дни разстояние.
– Има ли причина някой да те държи под наблюдение?
– Не – с нотка на предизвикателност отсече Литълджон.
– И няма нищо, което да не ми казваш?
– Какво например?
– Случайно жена ти да планира развод? Да се опитват да те открият кредитори?
– Не, разбира се – отвърна Литълджон. – Реших, че може да е свързано с нещо тук.
– С агенцията ли? – попита Страйк.
– Ами да, все пак си си спечелил някой и друг враг, не е ли така?
– Да – отговори Страйк, като отпи от чая си. – Само че те всичките са в затвора.
– Миналата година си имаше работа с терористи – припомни Литълджон.
– Как изглеждаше човекът, който те следеше? – попита Страйк.
– Кльощав, чернокож.
– Ами надали е неонацист тогава – изтъкна Страйк, като си отбеляза наум да каже на Пищяла, че кльощавият чернокож трябва да бъде сменен.
– Или пък са от медиите – подхвърли Литълджон. – Покрай онази статия в „Прайвит Ай“, където те споменават.
– И допускаш, че са те сбъркали с мен?
– Не – отвърна Литълджон.
– Е, ако искаш да дадеш предизвестие за напускане, тъй като си подплашен…
– Не съм подплашен – рязко възрази Литълджон. – Просто реших, че е редно да знаеш.
Когато Страйк не отговори, Литълджон каза:
– Може би допуснах грешка.
– Не, добре е, че си държиш очите отворени – неискрено го увери Страйк. – Съобщи ми, ако пак видиш онзи.
– Ще го направя.
Литълджон напусна офиса без нито дума повече, само погледна изкосо Пат, когато мина покрай нея. Офис мениджърът продължи да се взира упорито в монитора си. Щом стъпките на Литълджон заглъхнаха, Страйк посочи към телефона.
– Има ли още от това?
– Звъняла е отново – отвърна Пат, – но дрънка пак същото. Заканва се да иде при пресата с всичките си глупави измислици.
– А ти откъде знаеш, че са глупави измислици?