– Никога не си ѝ посягал, това го знам.
– Нищо такова не можеш да знаеш – заяви раздразнено Страйк и стана от канапето да си вземе банан от кухненския шкаф вместо шоколадова бисквита, каквато му се ядеше.
– Може да си вкиснат нервняк – отвърна Пат, – но не те виждам да си от тези, дето удрят жени.
– Благодаря за доверието – промърмори Страйк. – Непременно го кажи пред „Мейл“, като дойдат на прага… И изтрий тези съобщения.
Осъзна, че си изкарва яда на офис мениджъра, така че се насили да добави:
– Права си. Никога не съм я хвърлял зад борд, нито съм вършил другите неща, за които крещи.
– Тя не харесва Робин – посочи Пат, като насочи към него през очилата си за четене своите проницателни тъмни очи. – Ревнува.
– Няма нищо…
– Това го знам – прекъсна го Пат. – Тя е с Райън, нали така?
Страйк омърлушено отхапа парче банан.
– И какво смяташ да направиш?
– Нищо – отговори Страйк с пълна уста. – Не преговарям с терористи.
– Хм. – Пат всмукна дълбоко от електронната си цигара, после заговори през облака от пара. – На пияници не може да се има вяра. Не знаеш накъде ще ги избие, като вдигнат крака от спирачките.
– Нямам намерение да бъда въртян на шиш цял живот – отсече Страйк. – Тя ми отне шестнайсет години. Това е предостатъчно.
Той метна обелката от банана в кошчето и се отправи към вътрешния офис.
Завоят на Шарлот от добронамереност към яростни обвинения и закани не донесе изненада на Страйк, който бе търпял години наред променливите ѝ настроения. Умна, забавна и често умиляваща, Шарлот също така бе способна на безгранична злоба, както и на самоунищожително безразсъдство, което я бе довеждало до прекратяване на връзки по случайна приумица и до излагане на екстремни физически рискове. Различни психиатри и терапевти се бяха трудили над нея в опит да вкарат нейната непредвидимост и нещастност в някаква стройна медицинска класификация. Предписвани ѝ бяха лекарства, рикоширала бе между психотерапевти, приемана бе в клиники и все пак Страйк знаеше, че нещо у Шарлот упорито се противопоставя да приеме помощ. Винаги бе повтаряла, че нищо, което лекарите или психиатрите могат да предложат, няма да ѝ е от полза. Само Страйк би могъл да я спаси от нея самата, повтаряше отново и отново.
Без да се усети, той бе седнал на стола на Робин вместо на своя и гледаше таблото с прибодените към него бележки и снимки, свързани със случая „УХЦ“, но мислеше за Шарлот. Добре си спомняше вечерта на яхтата, собственост на един от нейните приятели, лютата разправия, разразила се, след като Шарлот бе обърнала бутилка и половина вино, както и забързаното оттегляне на другите от компанията, които оставиха Страйк сам да се оправя с Шарлот, размахваща нож и заплашваща да се прободе. Той я обезоръжи и междувременно тя се подхлъзна и падна на пода. Дори при по-късни случаи, когато си изпуснеше нервите, тя го обвиняваше, че е искал да я бутне през борда. Без съмнение, ако беше изслушал третото съобщение, щеше да чуе упреци и за други посегателства, изневери и жестокост; в описанията на Шарлот, когато бе пияна или разгневена, той бе чудовище, притежаващо ненадминат садизъм.
Шест години, след като връзката им бе окончателно прекратена, Страйк вече виждаше, че непоправимият проблем между тях е невъзможността им за съгласие каква е реалността. Тя оспорваше всичко: часове, дати, събития, кой какво е казал, как са започнали скандали, дали са били заедно, или са били скъсали, когато той е имал връзки. Той все още не знаеше дали спонтанният аборт, за който твърдеше, че е имала малко преди финалната им раздяла, е бил истински. Никога не му беше показвала доказателства за бременността си, а променящите се дати предполагаха, че или не е била сигурна кой е бащата, или всичко е било във въображението ѝ. Като седеше тук сега, се питаше как така той, човек, изцяло отдаден в професията си в търсене на истината, бе търпял толкова дълго.
С гримаса Страйк отново се изправи, взе бележника и химикалката си и застана до таблото на стената, като се застави да се фокусира, защото на следващата сутрин щеше да е в затвора в Бедфорд за интервюто с Джордан Рийни. Очите му отново обходиха лявата колона и се спряха на снимката на Чери Гитинс, чийто престой в Чапман Фарм бе съвпаднал с този на Рийни. След няколко мига размисъл над снимката повика Пат във вътрешния офис.
– Ти имаш дъщеря, нали? – попита я.
– Да – смръщи се Пат.
– На колко години е?
– Това пък за какъв дявол ти е да го знаеш? – тросна се Пат и лицето ѝ се зачерви.
Страйк никога не я бе виждал да се изчервява и се зачуди кое ли бе провокирало тази странна реакция. Усъмнен дали тя не си представя как има безчестни намерения спрямо дъщеря ѝ, обясни: