– Опитвам се да получа достъп до профила на тази жена във Фейсбук. Частен е и тя не приема предложението ми да я следвам. Мислех си, че ако дъщеря ти е вече във Фейсбук с установена история, би имала по-добър шанс. Друга майка би изглеждала по…
– Дъщеря ми не е във Фейсбук.
– Ами добре – каза Страйк. – Прощавай – добави, макар да не беше сигурен за какво се извинява.
Страйк остана с впечатлението, че Пат искаше да каже още нещо, но след няколко секунди тя се върна във външния офис. Скоро чаткането по клавиатурата се възобнови.
Все още озадачен от реакцията ѝ, той се обърна отново към таблото, като вече оглеждаше снимките в дясната колона – тези на пребивавалите в Чапман Фарм, застигнати от насилствена смърт.
Най-отгоре беше изрезка от новина в стар вестник за смъртта на Пол Дрейпър, открита от Страйк няколко дни по-рано. Под заглавие „Двойка е осъдена за убийството на „съвременен роб“ статията описваше в подробности как Пол Дрейпър е спял където завари, когато двойка му предложила да пренощува в дома им. И двамата уж спасители бяха осъждани преди това за прояви на насилие и бяха принудили Дрейпър да върши строителни работи за тях, като го бяха сложили да спи в бараката си. Смъртта на Дрейпър шест месеца по-късно бе настъпила по време на побой. Стопеното му от недохранване и полуизгоряло тяло бе открито на строителен обект недалеч от къщата. Детективът не бе успял да открие жив родственик на Дрейпър, който на снимката бе плах кръглолик деветнайсетгодишен младеж с къса и тънка коса.
Страйк премести поглед към полароидните снимки с четиримата голи, носещи маски на прасета, открити в Чапман Фарм от Робин и изпратени до него. Косата на содомизирания от мъжа с татуировката би могла да е на Дрейпър, но предвид колко стари бяха полароидните снимки, нямаше никаква сигурност.
Под снимката на Дрейпър бе единствената на Кевин Пърбрайт, която Страйк бе успял да открие, и тя взета от новина във вестник за убийството му и показваща блед младеж с извинително изражение и белези от акне по кожата. За енти път Страйк се втренчи в частта от остъргана стена, върху която бе запазена само една дума – „прасета“.
Последните две снимки на таблото бяха най-старите: на Дженифър, първата съпруга на Джонатан Уейс, и на Дайю.
Тупираната прическа на Дженифър Уейс напомняше на Страйк за съученичките му в средата на осемдесетте, но така или иначе тя е била много привлекателна. Нищо, открито дотук от Страйк, не противоречеше на убеждението на дъщеря ѝ, че удавянето е било нещастен случай.
И накрая той насочи вниманието си към снимката на Дайю. Лицето ѝ приличаше на заешко с обратната захапка и липсващия зъб и тя се усмихваше широко на детектива от размазаната вестникарска снимка – починала едва на седемгодишна възраст на същия плаж като Дженифър Уейс.
Той се извърна с гръб към таблото и отново взе телефона си. Вече бе направил няколко безплодни опита да се свърже със семейство Хийтън, които бяха станали свидетели как Чери бе тичала по брега след удавянето на Дайю. И все пак повече воден от надежда, отколкото от реални очаквания, отново избра номера им.
За негово смайване отсреща отговориха след третото позвъняване.
– Ало? – каза женски глас.
– Здравейте, с госпожа Хийтън ли говоря?
– Не, това съм аз, Джилиън – отвърна жената със силен норфъкски изговор. – Кой се обажда?
– Опитвам се да се свържа с господин и госпожа Хийтън. Да не би да са продали къщата?
– Не – каза Джилиън. – Дойдох само да полея цветята. Те още са в Испания. Кой сте вие?
– Казвам се Корморан Страйк, частен детектив съм и бих искал да разговарям с…
– Страйк? – ахна жената в другия край на линията. – Да не сте онзи, дето залови удушвача?
– Същият. Надявах се да разговарям с господин и госпожа Хийтън за удавянето на момиченце през 1995 година. Били са свидетели на съдебното изслушване.
– По дяволите, да, спомням си – каза Джилиън. – С тях сме стари приятели.
– Очаква ли се да се върнат скоро? Бих предпочел да разговарям с тях лично, но ако не могат…
– Ами Ленард си е счупил крака, така че са се задържали малко по-дълго във Фуенхирола – обясни Джилиън. – Имат къща там. Но той вече е по-добре. Шели предполага, че до две седмици ще са тук.
– Бихте ли ги попитали дали ще приемат да разговарят с мен, като се приберат у дома? На драго сърце ще дойда в Кроумър – добави Страйк, който бездруго искаше да погледне мястото, където Дженифър и Дайю бяха изгубили живота си.