– С какво те заплаши тя, че да те накара да се удряш сам? – настоя Страйк. – С полицията ли? Мадзу знаеше ли, че имаш криминално досие?
И отново яркосините очи с гъсти мигли примигнаха силно, но този път Рийни проговори.
– Да.
– И как са научили?
– Трябваше да признаваме разни неща пред групата.
– И ти им каза, че си бягал от полицията ли?
– Казах, че съм се забъркал в неприятности. Човек просто… биваше засмукан някак – промълви Рийни. Тигърът отново затрепка. – Не може да го разберете, ако не сте били част от това. С кого друг от тези, които са били там, говорихте?
– С няколко души.
– Кои?
– Защо искаш да знаеш?
– Просто се чудех.
– С кого беше най-близък в Чапман Фарм?
– С никого.
– Защото „скитникът има малко приятели“?
И може би защото не му бе възможна друга форма на отмъщение, Рийни освободи дясната си ръка и зачопли носа си. Огледа върха на пръста си, бръсна продукта от тази операция на пода и отново завря длан под мишницата си, като сърдито се втренчи в Страйк.
– С Глупчо бяхме приятели.
– Чух, че е имал някакво преживяване с прасета. Изпуснал ги случайно и бил бит заради това.
– Не си спомням.
– Нима? Трябвало е да бъде нашибан с камшика, но две момичета го откраднали, така че наредили на членовете на Църквата да го бият.
– Не си го спомням – повтори Рийни.
– Информацията ми е, че побоят е бил толкова тежък, та вероятно е причинил мозъчно увреждане на Дрейпър.
Рийни задъвка бузата си отвътре в продължение на няколко секунди, после отсече:
– Не сте били там, мамка му.
– Не съм, затова питам теб какво се случи.
– Глупчо не беше с всичкия си още преди боя – каза Рийни и изглежда, мигом съжали за думите си, защото добави натъртено: – Не можете да ми прикачите обвинение за Глупчото. Куп хора го ритаха и налагаха. Какво целите изобщо?
– Значи не си бил в приятелски отношения с никого освен с Дрейпър в Чапман Фарм, така ли? – попита Страйк, като пренебрегна въпроса на Рийни.
– Така – отвърна Рийни.
– Познаваше ли Чери Гитинс?
– Бегло.
Страйк долови притеснение в тона на Рийни.
– Знаеш ли случайно къде е отишла, след като е напуснала Чапман Фарм?
– Нямам представа.
– Познаваше ли Абигейл Прайс?
– Бегло – повтори Рийни с все същата неловкост.
– Ами Кевин Пърбрайт?
– Не.
– Трябва да е бил дете по време на престоя ти.
– Нямах нищо общо с децата.
– Кевин Пърбрайт свързвал ли се е с теб неотдавна?
– Не.
– Сигурен ли си?
– Да, сигурен съм, по дяволите. Знам кой се е свързвал с мен и кой не е.
– Пишел е книга за УХЦ. Бих очаквал да се опита да те намери. Той те е помнел.
– Е, и какво? Не ме намери.
– Пърбрайт е бил застрелян в апартамента си миналия август.
– Аз бях тук миналия август. Как се предполага да съм го гръмнал?
– Има двумесечен период, през който Кевин е бил жив и е пишел книгата си, а ти си бил на свобода.
– Е, и? – отново изръмжа Рийни и взе да мига трескаво.
– Лаптопът на Кевин е бил откраднат от убиеца му.
– Казах ви вече, бях тук, когато е бил застрелян, как тогава съм могъл да му задигна шибания лаптоп?
– Не съм казал, че ти си го откраднал. Казвам ти, че който го е взел, вероятно знае дали си говорил с Пърбрайт или не. Не е трудно да измъкнеш паролата от някого, ако си насочил оръжие към него.
– Не знам за какво говорите – отвърна Рийни. – Никога не съм приказвал с него.
Но по горната му устна вече бе избила пот.
– Можеш ли да си представиш семейство Уейс да убиват в защита на Църквата?
– Не – отговори автоматично Рийни. А после: – Не знам. Откъде да знам, по дяволите?
Страйк отгърна бележника си на нова страница.
– Виждал ли си някога оръжия, докато беше в Чапман Фарм?
– Не.
– Сигурен ли си?
– Да, разбира се, че съм сигурен, мамка му.
– И не си държал оръжие там?
– Не съм. Кой твърди, че съм държал?
– Беше ли убиван добитък във фермата?
– Какво?
– Членовете на Църквата лично ли извиваха вратовете на кокошките и колеха прасета?
– Кокошките да, но прасетата не. Отиваха в кланицата.
– Виждал ли си някой да убива прасе с брадва?
– Не.
– Някога да си крил брадва в дърво в гората?
– Какво се опитвате да ми лепнете, по дяволите? – изръмжа Рийни, вече открито агресивен. – Какво кроите?
– Опитвам се да разбера защо е имало брадва, скрита в дърво.
– Не знам, по дяволите. И откъде да знам? Решили сте за всичко мен да набедите. Първо за оръжията, сега пък за шибана брадва. Никога никого не съм убил в Чапман Фарм, ако натам биете.