С крайчеца на окото си Страйк видя как едрият чернокож затворник, който наблюдаваше Рийни, се размърдва на мястото си. Рийни сякаш усети погледа на якия мъж, защото отново изпадна в стрес, който му бе трудно да прикрие, като взе да шава на стола и да мига все по-често.
– Изглеждаш разстроен – отбеляза Страйк, вгледан в него.
– Че как не? – тросна се Рийни. – Идвате тук и започвате да разправяте как съм убил някого…
– Изобщо не съм споменавал, че си убил някого. Попитах как е убиван добитъкът.
– Гадостите в тази ферма… не сте били там… нямате представа какво ставаше…
– Целта на това интервю е да науча какво е ставало.
– Онова, което се случваше, което ни караха да правим, ти обърква мозъка. Затова още имам кошмари, но никого не съм убивал, ясно? И не знам нищо за никаква шибана брадва – добави Рийни, макар да гледаше встрани от Страйк, като го каза, и силно мигащите му очи обхождаха помещението, сякаш диреха спасение.
– Какво имаш предвид, като казваш „което ни караха да правим“?
Рийни отново задъвка бузата си. Накрая погледна към Страйк и изрече с усилие:
– Бяхме принуждавани да правим неща, които не искахме.
– Какви например?
– Ами всичко.
– Дай примери.
– Получавахме унизителни задачи. Като да ринем лайна и да почистваме след тях.
– Кои „тях“?
– Семейството. Всичките Уейс.
– Да си вършил нещо конкретно, което още не ти дава мира?
– Всичкото – повтори Рийни.
– Какво имаш предвид с това да почиствате след семейство Уейс?
– Няма начин да не разбирате английски. Да им чистим тоалетните, такива неща.
– Сигурен ли си, че е само това?
– Да, сигурен съм, мамка му.
– Бил си във фермата, когато Дайю Уейс се е удавила, нали?
Видя как челюстта на Рийни се стегна.
– Защо?
– Бил си там, нали?
– Проспах цялата случка.
– Ти ли трябваше да си в пикапа с Чери онази сутрин?
– С кого сте говорили?
– Има ли значение?
Когато Рийни само примигна, Страйк стана по-конкретен.
– Ти ли трябваше да си там, за да откарате зеленчуците?
– Да, но се успах.
– Кога се събуди?
– Защо ме разпитвате за всичко това?
– Казах ти, трябва ми информация. Кога се събуди?
– Не знам. Когато всички вдигнаха олелия заради малката куч…
Рийни се прекъсна.
– Малката…? – подсказа Страйк. Когато Рийни не отговори, той подхвърли: – Както схващам, не си харесвал Дайю.
– Никой не я харесваше. Беше проклета глезла. Питайте когото искате.
– И тъй, събудил си се, когато всички са вдигали врява, защото Дайю е изчезнала?
– Да.
– Чу ли хората, които са били отрано на работа, да казват на съпрузите Уейс, че са я видели да заминава в пикапа с Чери?
– Защо ви е притрябвало да знаете това?
– Чу ли ги да казват, че са я видели да заминава в пикапа с Чери?
– Няма да говоря от тяхно име. Питайте тях какво са видели.
– Питам теб какво чу, като се събуди.
Очевидно решил, че отговорът не може да го инкриминира, Рийни най-сетне промърмори:
– Да… бяха я видели да заминава.
– Джонатан и Мадзу и двамата ли бяха във фермата, когато се събуди?
– Да.
– Колко скоро разбра, че Дайю се е удавила?
– Не си спомням.
– Помъчи се.
Тигърът отново затрептя. Сините очи запримигаха особено усилено.
– По-късно сутринта. Дойде полицията. С Чери.
– Тя беше ли разстроена от удавянето на Дайю?
– Естествено, че беше.
– Чери окончателно е напуснала фермата малко преди теб, нали?
– Не помня.
– Мисля, че помниш.
Рийни засмука навътре хлътналите си бузи. Страйк остана с чувството, че това е негово привично изражение, предшестващо насилие. Втренчи се в Рийни, който мигна пръв, мъчително.
– Да, тя си тръгна след изслушването в съда.
– След изслушването?
– Да.
– И не каза ли къде отива?
– На никого не се беше обадила. Замина посред нощ.
– А теб какво те накара да си тръгнеш?
– Беше ми писнало там.
– Дрейпър също ли си тръгна тогава?
– Да.
– Останахте ли в контакт?
– Не.
– Ти харесваш татуировки – отбеляза Страйк.
– Какво?
– Татуировки. Имаш много.
– Е, и?
– Имаш ли нещо татуирано над лакътя на дясната ръка?
– Защо?
– Може ли да погледна?
– Не, не може, мамка му – изръмжа Рийни.