– Би ли ми казала къде е офисът на Мадзу? – попита тя Сита.
– Мини направо през къщата, в дъното е.
Робин отмина стълбището, като вървеше по дългия, настлан с червен килим коридор, по чиито стени бяха окачени китайски маски и изрисувани пана, и се озова в самото сърце на фермерската къща. Когато мина покрай кухнята, усети мирис на печено агнешко, който бе в остър контраст с потискащите миазми от варени зеленчуци, които преди малко бе оставила зад гърба си.
В края на коридора точно пред нея имаше затворена черна лакирана врата. Когато я приближи, чу гласове вътре.
– …въпрос на етика, нали така? – изрече мъжки глас, за който тя бе почти сигурна, че е на Джайлс Хармън.
Макар да бе казал, че ще остане само няколко дни, вече беше във фермата повече от седмица и Робин го бе забелязвала да води и други тийнейджърки към Стаите за уединение. Хармън, който никога не носеше червен анцуг като редовите членове, обикновено се обличаше в джинси и доста скъпи на вид ризи. Спалнята му във фермерската къща гледаше към двора и често можеше да бъде видян през прозореца да пише на клавиатура пред бюрото си.
Гласът на Хармън не бе така грижливо модулиран както обичайно. В действителност Робин долови в него следи от паника.
– Всичко, което вършим тук, е етично – прозвуча втори мъжки глас, който тя мигом разпозна, че е на Анди Джоу. – Това е етичният подход. Помни, че той не усеща нещата като нас. Там няма присъствие на душа.
– Ти одобряваш ли? – попита някого Хармън.
– Напълно – чу се непогрешимият глас на Бека Пърбрайт.
– Е, щом ти така мислиш. Все пак той е твой…
– Това няма нищо общо, Джайлс – почти сърдито го прекъсна Бека. – Абсолютно нищо общо. Учудена съм, че ти…
– Прощавай, прощавай – с помирителен тон каза Хармън. – Материалистични ценности… Ще ида да медитирам. Сигурен съм, че всички заедно ще вземете най-доброто решение. Вие, естествено, си имате работа с тази ситуация от много по-дълго време в сравнение с мен.
На Робин ѝ се стори, че той го каза, сякаш репетираше защитна реч. Чу стъпки и разполагаше само със секунди да се втурне назад по коридора, безшумна с маратонките си, тъй че когато Хармън отвори вратата на офиса, изглеждаше, сякаш тя върви към нея от десет метра разстояние.
– Мадзу дали е свободна? – попита Робин. – Получих позволение да дойда при нея.
– Ще бъде след няколко минути – отвърна Хармън. – Най-добре изчакай тук.
Той я отмина и се насочи към горния етаж. След секунди вратата на кабинета се отвори повторно и се показаха доктор Джоу и Бека.
– Какво правиш тук, Роуина? – попита Бека и на Робин ѝ се стори, че ведрата ѝ усмивка е по-неестествена, отколкото обикновено.
– Искам да направя дарение за Църквата – каза Робин. – Обясниха ми, че трябва да се обърна към Мадзу по въпроса.
– О, разбирам. Ами добре, върви, тя е вътре – посочи Бека към офиса. Двамата с Джоу се отдалечиха, като си приказваха твърде тихо, та Робин да дочуе нещо.
Робин призова сили в себе си, когато се озова пред вратата, и почука.
– Влез – обади се Мадзу и Робин го направи.
Офисът в пристроената отзад част към къщата беше толкова претрупан и изпълнен с ярки цветове, тъй силно напоен с мирис на благовония, та създаде у Робин усещането, че е влязла през портал в базар. Изобилие от статуетки на божества и идоли красеше лавиците. Върху китайски шкаф в златна рамка бе поставена увеличена снимка на Дайю, а до нея в съдче горяха благовония. Отпред бяха подредени цветя и чинии с лакомства. За част от секундата Робин изпита напълно неочакван проблясък на съчувствие към Мадзу, която седеше насреща ѝ зад бюро, подобно на това на доктор Джоу; беше облечена в дългата си червена роба, стигащата до кръста ѝ черна коса падаше от двете страни на бялото ѝ лице, а на врата ѝ висеше седефеният амулет във форма на риба.
– Роуина – произнесе тя без усмивка и съчувствието на Робин мигом се стопи; стори ѝ се че отново помирисва мръсния крак на Мадзу, поднесен ѝ да го целуне.
– Аз… бих искала да направя дарение за Църквата.
Мадзу я огледа за момент, все така, без да се усмихва, после каза:
– Седни.
Робин изпълни каквото ѝ беше поръчано. В този миг забеляза необичаен предмет на лавицата зад главата на Мадзу: малък бял пластмасов ароматизатор за въздух, който изглеждаше напълно безпредметен сред силната миризма на благовония.