58
Две дъщери живеят заедно,
но умовете им не са насочени към общи грижи.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Робин знаеше, че хилядата лири на Колин Еденсор би трябвало да са влезли в сметката на УХЦ, защото няколко дни, след като предаде на Мадзу писмото, с което нареждаше превода, отново бе преместена в групата на високо ниво на новопостъпили членове. Никой не спомена сеанса ѝ по Откровение, нито пък я приветства с добре дошла. Всички се държаха, сякаш никога не се бе отделяла.
Това мълчание по взаимно споразумение важеше и за необяснимото отсъствие на Кайл от групата. Робин бе наясно, че не бива да пита с какво е прегрешил, но бе сигурна, че е сбъркал с нещо, защото скоро го видя да върши същата черна работа, от която на нея ѝ бяха позволили да се оттегли. Робин забеляза също, че Вивиън отвръщаше поглед всеки път, когато групата им се разминаваше с тази на Кайл.
Робин научи какво е било престъплението на Кайл, когато седна срещу Шона на вечеря същия ден.
След неразумната инициатива на Шона да привлече Робин като помощничка в обучението на децата главата ѝ бе обръсната. И макар в началото да бе по-смирена в новия си облик, недискретната ѝ природа вече отново се бе развихрила с пълна сила и първите ѝ горди думи към Робин бяха:
– Хей, аз отново съм трудна.
Потупа корема си.
– Честито ти! – възкликна Робин.
– Опа, не се говори така – смъмри я Шона. – Не го правя за себе си. Редно е да поднесеш поздравления за Църквата.
– Да, вярно – уморено отвърна Робин.
Преднамерено бе седнала при Шона с надеждата да чуе още клюки за Джейкъб, защото имаше усещането, че неговата съдба бе чула да обсъждат Хармън, Джоу и Бека в офиса на Мадзу. Забравила бе обаче колко досадно можеше да бъде това момиче.
– Чу ли за него? – попита я Шона със злорад шепот, когато Кайл мина покрай масата им.
– Не – отвърна Робин.
– Ха-ха-ха – бе коментарът на Шона.
Хората наоколо им бяха ангажирани в техния си оживен разговор. Шона се огледа да се увери, че няма да я чуят, после се наведе към Робин и ѝ зашепна:
– Казал, че не може да прави духовно единение с… сещаш се… с жени. Заявил го направо в лицето на Мадзу.
– Е, той е гей – също с предпазлив шепот отвърна Робин. – Така че…
– Това е материализъм – отсече Шона по-високо, отколкото бе възнамерявала.
Един младеж до тях се обърна да ги погледне и Шона за голямо неудоволствие на Робин обяви на висок глас пред съседите им:
– Тя вярва, че има такива неща като „гей“.
Очевидно решил, че нищо хубаво няма да излезе, ако отговори на Шона, младежът се върна към разговора си.
– Тялото не е от значение – заяви категорично Шона на Робин. – Само духът е важен.
Тя отново се приведе и зашепна тайнствено:
– Вивиън искала да направи духовно единение с него и чух, че той се разплакал и избягал, ха-ха-ха. Това си е истинска еготивация, да си мислиш, че хората не са достатъчно добри да спиш с тях.
Робин кимна мълчаливо, което явно удовлетвори Шона. Докато ядяха, Робин се опита да побутне Шона към темата с Джейкъб, но освен убеденото ѝ твърдение, че Джейкъб скоро щял да се помине, защото Папа Джей го бил постановил, не можа да измъкне други новини от нея.
Следващото писмо на Робин до Страйк бе лишено от полезна информация. Но два дни, след като го бе поставила в пластмасовия камък, тя и останалите от групата на високо ниво без Кайл бяха поведени от Бека Пърбрайт на поредния занаятчийски сеанс.
Беше топъл и безоблачен юнски ден и Бека носеше тениска с логото на Църквата вместо суитшърт, макар че редовите членове все така бяха с плътните си анцузи. Край пътеката бяха нацъфтели полски макове и маргаритки и Робин би могла да се почувства с приповдигнат дух, стига хубавото време в Чапман Фарм да не бе насочило мислите ѝ към всички места, където би предпочела да бъде. Дори Централен Лондон, не най-приятната локация по време на гореща вълна, ѝ се виждаше същински рай напоследък. Би могла да облече лятна рокля вместо този дебел анцуг, да си купи бутилка вода, когато ѝ се допие, да върви свободно в която посока пожелае…
Групата замърмори стъписано, когато се приближиха до постройката, където обикновено правеха кукли от слама и царевични листа. Масите бяха изнесени отвън, та да не им се налага да търпят задухата в работилницата, но изненадата нямаше нищо общо с преместените маси.