Емили се изсмя презрително. Бека затвори книгата и се изправи, а напрегнатите хора от занаятчийската група се преструваха, че не наблюдават ситуацията.
– Емили, ела тук за момент, моля те – каза Бека на сестра си.
С предизвикателно изражение Емили остави долу сламата, която привързваше към торса на грамадната статуя, и последва Бека в работилницата. Твърдо решена да разбере какво става, Робин, която знаеше, че има малка портативна тоалетна зад работилниците, промърмори „До тоалетната“ и напусна групата.
Всички прозорци на работилницата бяха отворени, несъмнено в усилие тя да стане достатъчно хладна, та да може да се седи там. Робин заобиколи постройката, докато се скри от погледа на другите работници, и се промъкна под прозорец отзад, през който едва се чуваха приглушените гласове на Бека и Емили.
– …не разбирам какъв е проблемът, съгласих се с теб.
– Защо се засмя?
– А ти как мислиш? Не помниш ли как разпознахме, че Лин…
– Млъкни. Веднага млъкни!
– Добре, аз…
– Върни се. Ела тук! Защо каза това как ставала невидима?
– О, вече ми е позволено да говоря, нали? Ами ти това каза, че се е случило. Ти си тази, дето ме наставляваше какво да говоря.
– Това е лъжа. Ако искаш да разправиш различна история сега, моля, направи го, никой не те спира!
Емили издаде нещо средно между изпъшкване и смях.
– Мръсна лицемерка такава.
– Казва го онази, която е обратно тук, защото не може да си държи злобата под контрол.
– Моята злоба ли? Погледни себе си! – изрече с презрение Емили. – На това място има повече злоба, отколкото във всеки от другите центрове.
– Е, ти знаеш най-добре, обходи ги всичките и те изхвърлиха. Мислех, че вече си осъзнала как се крепиш на косъм, Емили.
– Кой го казва?
– Мадзу го казва. Късмет имаш, че не ти дадоха Номер 3 след Бирмингам, но все още може да се случи.
Робин чу стъпки и реши, че Бека е решила да приключи разговора с тази си заплаха, но Емили заговори отново и в гласа ѝ звучеше отчаяние.
– Предпочиташ да си ида като Кевин, нали? Просто да се самоубия.
– Нима смееш да ми говориш за Кевин?
– А защо да не говоря за него?
– Аз знам какво направи ти, Емили.
– Какво съм направила?
– Говорила си с Кевин за книгата му.
– Какво? – с недоумение попита Емили. – Как така?
– Стените на гнусната стая, в която се е застрелял, са били покрити с бележки, написал е моето име и нещо, свързано със заговор.
– Мислиш ли, че Кевин би приел контакт с мен, след като ние…
– Млъкни, за бога, замълчи! Не те е грижа за никого освен за себе си. Нито за Папа Джей, нито за мисията…
– Ако Кевин е знаел нещо за теб и заговор, не съм му го казала аз. Но винаги е бил съгласен с мен, че си претенциозна глупачка.
Робин не разбра какво е направила Бека след това, но Емили изпъшка като от болка.
– Ще си ядеш зеленчуците, чу ли ме? – изрече Бека с неразпознаваем заплашителен тон, тъй различен от ведрия, с който обикновено говореше. – И ще работиш в зеленчуковата градина все едно ти харесва, иначе ще разправя на съвета как си била в услуга на Кевин.
– Няма да го направиш – вече разплакана заговори Емили, – няма да посмееш, страхливке проклета, защото знаеш аз пък какво мога да им кажа, ако поискам!
– Ако говориш за Дайю, върви, кажи им. Бездруго ще информирам Папа Джей и Мадзу за този разговор, така че…
– Не… не, Бека, недей…
– Мой дълг е – отсече Бека. – А ти им кажи каквото си мислиш, че си видяла.
– Не, Бека, моля ти се, не им казвай…
– Дайю можеше ли да става невидима, Емили?
Последва кратко мълчание.
– Да – с треперещ глас отвърна Емили, – но…
– Или е могла, или не. Кое от двете е?
– Тя… можеше.
– Правилно. Да не съм те чула никога повече да казваш нещо различно, мръсно малко свинче.
Робин чу стъпки и вратата се затръшна.
59
…за осъзнатия човек такива случки имат тежест,
той не пренебрегва подобни знаци.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Случаят, при който братята Франк, променили външността си по съмнителен начин, купиха въже, бе последван от придобиване на много стар ван. Предвид, че не преставаха да наблюдават къщата на актрисата, и с оглед на предишните им провинения от сексуален характер Страйк бе принуден да стигне до извода, че те готвят похищение. Той за втори път се свърза с Централното управление на полицията и изложи последната си информация, която включваше снимки на двамата братя, мотаещи се около дома на клиентката му, а освен това предупреди Таша Майо да вземе всички възможни предохранителни мерки.