Здравей, Корморан,
Съжалявам за забавянето, беше неизбежно. По-долу ще обясня защо. През седмицата се случиха много неща, та се надявам тази химикалка да не свърши.
1. Разправия между сестрите Пърбрайт
Чух Емили да обвинява Бека, че е лъгала за удавянето на Дайю. Емили изглежда много нещастна и мисля, че ако се сближа с нея, би проговорила. Бека също така обвини Емили, че е заговаряла с Кевин във връзка с книгата му – Бека е виждала снимка на стаята му.
NB: Очевидно никой не е казал на Емили, че Кевин е убит. Тя си мисли, че е извършил самоубийство. Не съм сигурна дали Бека знае истината.
2. Появата на Откраднатия пророк
Това се случи в сряда вечерта. Мадзу водеше службата, разправяше ни за Алегзандър Грейвс и как отишъл да живее в Чапман Фарм, за да се спаси от семейството си, подлагащо го на тормоз. Голяма фигура на сламен човек, по-висока от естествен ръст, бе поставена на издигната платформа, осветена от прожектор, и
Робин спря да пише. Не бе имала време напълно да осмисли случилото се в храма и се съмняваше, че с изтръпналите си от студа пръсти ще може да предаде на Страйк колко плашеща е била Появата: пълната тъмнина, пронизвана от два лъча на прожектори, единият насочен към Мадзу в кървавочервената ѝ роба с перлената риба, просветваща провесена на шията ѝ, а другият към извисяващата се сламена фигура. Мадзу бе наредила на сламения човек да даде доказателство, че Откраднатия пророк живее в света на духовете, и от фигурата се бе изтръгнал дрезгав вик, отекнал сред стените на храма: Нека остана в храма! Не им позволявайте да ме отведат, не им давайте отново да ме нараняват!
Робин подхвана отново писмото си.
когато Мадзу поръча, фигурата заговори и вдигна ръце. Видях, когато я правеха: бе просто телена основа, покрита със слама, тъй че нямам представа как я накараха да се движи. Мадзу каза, че Пророкът умрял, за да покаже на членовете колко уязвими са чистите духове, когато отново бъдат изложени на материалистичното зло. А после от тавана се спусна клатеща се примка
Робин отново видя картината, докато пишеше: дебелото въже се полюшваше сред мрака, примката падна върху врата на сламения човек, после се затегна.
и въжето издигна фигурата във въздуха, а тя взе да се мята и крещи, опитваше се да реди мантри, после се отпусна безжизнено.
Може би това не звучи тъй страшно, както изглеждаше, но бе ужасяв
Робин се разколеба; не искаше Страйк да си помисли, че се поддава. Задраска думата и вместо това написа
доста стряскащо.
1. Ван
Веднага щом се прибрахме в спалното помещение след Появата, Ван започна да ражда. Очевидно имат установена процедура при раждане, защото мигом се появи група жени, в това число Луиз Пърбрайт и Сита (повече за нея по-надолу), и се заеха да ѝ (шрифт) помагат. Бека изтича от спалното помещение да съобщи на Мадзу, а после идваше на всеки час да види какво става и да докладва във фермерската къща.
В банята държат някакъв средновековен комплект с кожен ремък, който Ван да захапе, и ръждясал форцепс. Ван не биваше да вдига никакъв шум. Това беше вечерта, в която трябваше да ида при пластмасовия камък, но нямаше как да изляза от спалното помещение, тъй като всички жени бяха будни.
Ван ражда в продължение на трийсет и шест часа. Беше абсолютно ужасно и бях почти на крачка да им призная коя съм и да ида в полицията. Не знам какво се смята за нормално при раждане, но тя изгуби голямо количество кръв. Присъствах при самото раждане на бебето, защото екипът вече не се справяше и аз се писах доброволка да ги заместя. Бебето беше заседнало и бях убедена, че ще се роди мъртво. Отначало момиченцето беше съвсем посиняло, но Сита го върна към живот. И след всичко това Ван изобщо не пожела да погледне бебето. Каза само „Дайте я на Мадзу“. Оттогава не съм виждала бебето. Ван още е на легло в женското спално помещение. Сита казва, че щяла да се оправи, и аз силно се надявам да е така, но тя изглежда ужасно.
2. Сита
На жените, които будуваха две нощи покрай Ван, днес им беше позволено да си отспят. Когато се събудихме, успях да си поговоря със Сита
– По дяволите! – изруга Робин и разклати химикалката. Както се бе опасявала, мастилото бе започнало да се свършва.