И тогава Робин замръзна. При отсъствието на драскането от химикалката по хартията чу нещо друго: стъпки и женски глас, тихо и непрестанно редящ мантра.
– Лока Самаста Сукхино Бхаванту… Лока Самаста Сукхино Бхаванту…
Напевите спряха. Робин угаси тънкото фенерче, което държеше в устата си и отново се просна по лице сред копривата, но беше закъсняла. Знаеше, че който реди мантрите, е видял светлината.
– Кой е там? Кой е там?! Виждам те!
Робин бавно се надигна и седна, като в същото време тикна зад себе си фенерчето, писалката и листа.
– Лин… здравей – каза.
Този път момичето беше само. По пътя мина кола и фаровете ѝ се плъзнаха по Лин. Робин видя, че бледото ѝ лице беше мокро от сълзи и че ръцете ѝ са пълни с растения, изтръгнати с корените. Взираха се сякаш много дълго една в друга, макар че в действителност бе продължило само секунди.
– З-з-защо си тук?
– Имах нужда от чист въздух – отвърна Робин и отвътре я сграбчи спазъм заради несръчната лъжа. – А после… малко ми се зави свят, та поседнах. Напоследък беше напрегнато, нали? Покрай Ван и… и всичко друго.
Робин видя на слабата лунна светлина как момичето насочи очи между дърветата към най-близката камера.
– Но з-з-защо точно тук все пак?
– Ами… заблудих се – излъга Робин. – Но после видях светлина откъм пътя и дойдох тук, та да си възстановя ориентацията. Ами ти?
– Н-н-не казвай на никого, че си ме видяла – поръча Лин. Големите ѝ очи светеха странно на потъналото в сянка лице. – Ако н-н-не кажеш на никого и аз ще си мълча, че стана от л-л-л….
– Няма да кажа…
– …от леглото и че, като те видях, т-т-тръгнах след теб…
– Обещавам – настойчиво изрече Робин, – няма да кажа.
Лин се обърна и забърза сред дърветата, все така притиснала своите изкоренени растения. Робин слуша, докато стъпките ѝ напълно заглъхнаха и остана само тишината, нарушавана от нощните звуци на гората.
Вълни от паника заливаха Робин, докато седеше напълно неподвижна и разсъждаваше над възможните последици от тази неочаквана среща. Обърна се да огледа стената зад себе си.
Шах беше някъде наблизо. Може би бе по-разумно да се прехвърли на пътя сега и да го чака да се върне, за да провери тайника? Ако Лин се разприказваше, ако кажеше на водачите на Църквата, че е заварила Робин на сляпото петно по периметъра с фенерче, каквото определено не би трябвало да притежава…
В продължение на няколко минути Робин седя и мисли напрегнато, почти без да усеща студената земя под себе си и вятъра, повдигащ косата ѝ от опарената от коприва шия. Тогава, стигнала до решение, затърси опипом недовършеното си писмо, химикалката и фенерчето, препрочете написаното дотук и продължи да пише.
Тя изглежда над 70-годишна и е тук от най-ранните дни на Църквата. Дошла по покана на Уейс да преподава йога и скоро осъзнала, че Папа Джей е „много велик свами“ по нейните думи.
Лесно я разприказвах за Бека, защото Сита не я харесва (всъщност никой май не я харесва). Когато споменах, че Бека е познавала Удавената пророчица, тя ми каза, че Бека много завиждала на Дайю, като били деца. Спомена, че всички момиченца много харесвали Чери и Бека била недоволна, задето Дайю получавала специално внимание от нея.
Робин отново прекъсна писането си, като се зачуди дали да каже на Страйк за срещата си с Лин. Можеше да си представи отговора му: махай се оттам, вече си компрометирана, не може да се довериш на тийнейджърка с промит мозък. Но след минута размисъл подписа писмото, без да споменава Лин, взе нов лист хартия и се зае със задачата да обяснява на Мърфи защо още не е готова да напусне Чапман Фарм.
61
Деветка на трета позиция:
Цял ден издигнатият духовно човек е креативно активен.
С падането на нощта умът му още е препълнен с грижи.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Преобладаващото чувство у Страйк, след като получи последното известие на Робин от Чапман Фарм, бе облекчение, че двайсет и четири часовото закъснение не се е дължало на травма или болест, макар да откри много храна за размисъл в съдържанието му и го препрочете няколко пъти на бюрото си с отворен редом бележник.
У Страйк нямаше съмнение, че Появата на Откраднатия пророк е била шокираща за присъстващите, но все така бе съгласен с Абигейл Глоувър: Мадзу Уейс прилагаше елементарни фокуси, на които я бе научил Джералд Краудър, до степен, че вече бе в състояние да постига мащабни илюзии чрез използване на светлина, звук и отвличане на вниманието.