От друга страна, описанието, дадено от Робин за раждането на Ван, истински го разтревожи. Той бе толкова силно съсредоточен върху смъртните случаи в Чапман Фарм с конкретен фокус върху коректното вписване в архивите, че бе пренебрегнал престъпните им пропуски по отношение на ражданията. Сега се питаше какво ли би се случило, ако майката и бебето бяха умрели, защо Мадзу, жена без медицинско образование, трябваше да види новороденото веднага след появата му на бял свят и защо никой повече не е видял бебето.
Откъсът за Бека Пърбрайт също го заинтересува и най-вече обвинението към сестра ѝ, че е предавала информация на Кевин за книгата му. След като прочете тези абзаци, той стана от бюрото си, за да разгледа отново снимката на стаята на Кевин Пърбрайт, забодена на таблото. Погледът му за пореден път обходи останалите четими надписи по стената, които включваха името Бека.
Издирване в интернет му позволи да открие снимки на възрастната Бека на сцената по време на семинари на УХЦ. Спомни си как Робин я бе описала като мотивационен лектор и наистина у тази широко усмихната и с лъскава коса жена имаше излъчване на корпоративен дух. Особено много го заинтересува фактът, че Бека е завиждала на Дайю за вниманието, получавано от Чери Гитинс. Нахвърля няколко бележки за себе си относно въпросите, които възнамеряваше да задава на семейство Хийтън, които бяха срещнали изпадналата в истерия Чери на плажа Кроумър след удавянето на Дайю.
Следващата седмица бе натоварена, но непродуктивна по отношение на напредък по който и да било от случаите на агенцията. Освен с другите му лични и служебни задачи съзнанието на Страйк бе периодично ангажирано с тъмнокосата жена в „Конот“, която твърдеше, че го е познала. За пръв му се случваше нещо такова с непознат човек и това го разтревожи до такава степен, че предприе нещо, което никога преди не бе правил – издири сам себе си в Гугъл. Както се бе надявал, имаше твърде малко негови снимки, налични онлайн: онази, използвана най-често от медиите, бе направена по времето, когато още служеше във военната полиция и бе много по-млад и в по-добра форма. Останалите го показваха с брада, която пускаше при необходимост (а тя растеше удобно бързо) и с каквато винаги се появяваше, когато се налагаше да дава показания в съда. Все така му се струваше странно, че жената го бе разпознала гладко обръснат и с очила, и не можеше да се отърве от подозрението, че тя се бе опитала да привлече внимание към него и да саботира провежданото следене.
След като отхвърли вероятността тя да е журналист – директен контакт в ресторант просто за потвърждаване на самоличността му би бил много необичайно поведение, – останаха му три възможни обяснения.
Първо: сдобил се бе с преследвачка. Това му се струваше крайно невероятно. Макар да разполагаше с изобилие от доказателства, че е привлекателен за известен тип жени, а кариерата му на детектив да го бе научила, че дори очевидно успели и богати хора можеха да притежават странни импулси, на Страйк му бе трудно да си представи, че толкова хубава и добре облечена жена би го преследвала просто за да си достави удоволствие.
Второ: тя имаше нещо общо с Универсалната хуманитарна църква. Разговорът му с Фъргюс Робъртсън му бе дал ясно да разбере до какви крайности е готова да стига Църквата, за да брани интересите си. Възможно ли бе тя да е един от богатите и влиятелни членове на Църквата? Ако това бе обяснението, от УХЦ явно знаеха, че агенцията ги разследва, а това бе сериозна заплаха не само за случая, но и за безопасността на Робин. Би могло дори да означава, че Робин е била идентифицирана в Чапман Фарм.
Последната и по негово мнение най-вероятна възможност бе жената да е втори оперативен служител на Патерсън. В този случай шумният ѝ подход вероятно целеше просто да привлече вниманието към него и да провали задачата му. Ето защо Страйк прати съобщения с описание на жената до Баркли, Шах и Мидж, като ги инструктира да следят за нея.
Вечерта преди пътуването си до Кроумър Страйк работи до късно в иначе празния офис. Зае се със скучна писмена работа, като в същото време хапваше от пакетирана салата с киноа. Беше денят преди референдума за Брекзит, но Страйк не бе имал време да гласува: този ден двамата Франковци бяха решили да се разделят и той бе закован да следи по-малкия брат в Бекслихийт.
Комбинацията от досада и глад го направи особено раздразнителен, когато стационарният телефон в офиса зазвъня, при положение че бе почти единайсет вечерта. Сигурен, че е Шарлот, той го остави да мине на гласова поща. Телефонът звъня отново двайсет минути по-късно и за трети път в полунощ.