Накрая Страйк затвори различните папки върху бюрото, сложи подписа си под няколко документа и стана да прибере всичко.
Преди да напусне офиса и да си иде в мансардата, спря до бюрото на Пат и натисна бутон на телефона. Не искаше никой друг да слуша тирадите на Шарлот. Веднъж беше достатъчно.
Блуи, вдигни. Сериозно, Блуи, моля те, моля те, вдигни. Аз съм отча…
Той натисна изтриване, после пусна следващото съобщение. Този път освен молеща, тя звучеше и сърдита.
Трябва да говоря с теб. Ако имаш капка човечност…
Отново натисна изтриване и пусна третото.
Сега злобен шепот изпълни помещението и той можеше да си представи изражението на Шарлот, защото я бе виждал такава в най-деструктивните ѝ моменти, когато жаждата ѝ да наранява не знаеше граници.
Да знаеш, че ще си пожелал да вдигнеш. И още как. И твоята скъпоценна шибана Робин ще си го е пожелала, когато чуе какъв си в действителност. Знам къде живее тя, ясно ли ти е това? Ще ѝ направя услу…
Страйк удари с длан телефона и изтри съобщението.
Знаеше защо Шарлот отива толкова далеч: най-сетне бе признала пред себе си, че Страйк няма да се върне повече при нея. В продължение на шест години бе вярвала, че копнежът, който не успяваше да заличи у себе си, съществува и у него, че красотата и уязвимостта ѝ, както и дългата им споделена история ще ги събере пак без значение от всичко случило се, без значение от неговата решимост да сложи точка завинаги. Проблясъците на интуиция у Шарлот и невероятната ѝ способност да надушва слаби места винаги я бяха правили малко нещо вещица. Правилно бе отгатнала, че той трябва да е влюбен в съдружничката си, и тази ѝ увереност я бе издигнала до нови висини на отмъстителност.
Той би искал да се успокоява с вярването, че заплахите на Шарлот са празни, но не можеше: познаваше я твърде добре. В главата му се изграждаха различни сценарии, всеки по-разрушителен от предишния: Шарлот отиваше пред дома на Шарлот, Шарлот издирваше Мърфи, Шарлот изпълняваше заканата си и проговаряше пред медиите.
Беше изпитал дребно злорадство в пъба с Мърфи, когато отказа да разкрие какъв злепоставящ факт може да е чул от Уордъл за него. Сега виждаше това като опасен риск, който бе поел. Райън Мърфи не би имал никаква лоялност към него, ако Шарлот решеше да му разкрие какъв „в действителност“ е Страйк или да излее върху Робин отровата, приготвена за пресата.
След една минута или може би десет Страйк осъзна, че все още стои изправен до бюрото на Пат с напрегнат всеки мускул във врата и ръцете му. Офисът му изглеждаше странен, почти чужд със светещото горно осветление и тъмните прозорци. Когато тръгна към вратата с гравирани върху нея имената на двамата съдружници, единствената утеха в създалата се ситуация бе знанието, че Шарлот нямаше как да се изправи срещу Робин, докато тя още беше в Чапман Фарм.
62
Деветка на втора позиция:
Да си отзивчив към глупаците носи добър късмет.
„Идзин“, или „Книга на промените“
В колата си на път към дома на семейство Хийтън в Кроумър Страйк научи, че Британия е решила да напусне Европейския съюз. Той изключи радиото, след като един час слуша коментатори, излагащи предположения какво би означавало това за страната, и си пусна студийния албум „Swordfishtrombones“ на Том Уейтс.
Би могъл сам да прибере последното писмо на Робин по път на връщане от Кроумър, но вече бе възложил тази задача на Мидж. Беше го направил веднъж и установи колко е трудно за човек с липсващ половин крак да се прехвърля през зид и плет от бодлива тел, без да се нарани или да падне в копривата от другата страна. И все пак преднамерено избра да мине покрай входа към Лайън Маут и Чапман Фарм, макар при нормални обстоятелства последно да би поел по този маршрут. Неизбежно бе споходен от още неприятни спомени при вида на електрическата порта и странната кула на хоризонта, напомняща гигантска шахматна фигура. Спомни си как на единайсетгодишна възраст бе убеден, че тя има нещо общо с братята Краудър, че е един вид наблюдателница и макар никога да не бе знаел какво точно се случва в бараките и палатките, вътрешната му антена за злото го бе карала да си представя затворени в кулата деца. Фактът, че в този момент Робин бе тъй близо, но недостижима, никак не повдигна духа му и той се отдалечи от Чапман Фарм в още по-лошо настроение от това по време на закуска, когато мислите му бяха доминирани от заканите на Шарлот предишната вечер.