– Откачалки – повтори Ленард. – И тъй, докато стояхме на паркинга, от полицията ни казаха, че отиваме в участъка да дадем показания. Обясних им, че трябва да пътуваме за погребение. Момичето плачеше. Тогава старата Мюриъл излезе от кафенето да види какво става.
– Говорите за Мюриъл Картър, която е видяла Чери да води Дайю към плажа ли? –
– О, добре сте се подготвили – възкликна Шели, възхитена от щателния подход на Страйк, който толкова бе притеснил Джордан Рийни. – Да, същата. Държеше кафене в тази част на брега.
– Познавахте ли я?
– Никога не бяхме разговаряли с нея преди случката – отвърна Шели, – но после вече се познавахме. Тя каза на полицията, че видяла Чери да изнася на ръце момиченцето от пикапа и да отива надолу към плажа. Решила, че е глупава постъпка по това време на деня, като видяла Чери да носи и кърпи.
– Мюриъл е била много рано в заведението си – отбеляза Страйк. – Трябва да е било… колко? Пет сутринта?
– Кафе машината им се повредила – обясни Ленард. – С мъжа ѝ се опитвали да я оправят преди началото на работното време.
– О, ясно – промърмори Страйк и си го записа.
– Мюриъл каза, че детето било сънено – посочи Шели. – После споделих с Ленард, че надали е настоявало да се топне, това си беше само оправдание. Според мен Чери е искала да поплува, не малката.
– Абе ти няма ли да мирясаш, жено? – скастри я Ленард, преди да се обърне към Страйк. – Мюриъл е решила, че детето е сънено само защото Чери я е носела на ръце. Хлапетата обичат да ги носят, това нищо не означава.
– Ами онова, което излезе на изслушването в съда? – остро отвърна на мъжа си Шели. – За плуването? Кажи му. – Но преди Ленард да е отворил уста, продължи сама. – Чери е била шампион по плуване. Каза го на свидетелското място в съда.
– Шампион – присмехулно извъртя очи Ленард. – Никакъв шампион не е била, просто я е бивало като дете.
– Била е в отбор, печелила е медали – все така към Страйк продължи Шели.
– И какво? – вдигна рамене Ленард. – Да не е престъпление?
– Ако аз бях шампион по плуване, щях да остана във водата, та да помогна на детето, нямаше да изляза на брега – отсече Шели и получи одобрително мърморене откъм канапето.
– Това е интересно – каза Страйк и Шели очевидно се развълнува. – Спомняте ли си как на изслушването се стигна до въпроса за плувните умения на Чери?
– Аз си спомням – закима Шели. – Тя сама се опита да изкара как не било безотговорно да заведе детето в морето, защото самата тя била добра плувкиня. После казах на Лен: „Все едно медалите ти помагат да виждаш в тъмното. Все едно оправдават глупостта да вкараш в Северно море дете, дето не може да плува“.
– Значи на изслушването е било установено, че Дайю не е можела да плува?
– Да – отвърна Ленард. – Майка ѝ каза, че така и не се е научила.
– Хич не я харесах тази майка – заяви Шели. – На вещица приличаше.
– Каза, че била с някаква роба, нали? – обади се Сузи от канапето.
– Дълга черна роба – кимна Шели. – Човек, като отива в съда, се облича прилично. Уважението към институцията го изисква.
– Такава им е религията – изтъкна Ленард, забравил как преди малко е нарекъл членовете на Църквата откачалки. – Не може да спреш хората да си следват законите на религията.
– Мен ако питате, Чери е била тази, дето е искала да поплува – обърна се Шели към Страйк, като пренебрегна репликата на мъжа си. – На детето му се е спяло, не е настоявало то да влязат в морето. Било е идея на Чери.
– Няма как да го знаеш – възрази Ленард.
– Та аз не съм казала, че го знам. Подозирах го – високомерно уточни Шели.
– Спомняте ли си Чери да е споменавала някакви подробности за плувната си кариера? – поинтересува се Страйк. – Име на клуб? Къде е тренирала? Опитвам се да открия Чери и ако попадна на нейни съотборници или на треньора…
– Я почакайте – оживи се Ленард.
– Какво? – тросна му се Шели.
– Аз може да съм от помощ тук.
– Ти да видиш! – скептично промърмори Шели.
– След заседанието в съда говорих с нея. Тя плачеше навън пред залата. Един роднина на момиченцето ѝ говореше нещо, май ѝ се караше. Побърза да се махне, когато аз се приближих – заразказва Ленард и леко изпъчи гърди. – Домъчня ми за нея и ѝ казах: „Знам, че си направила всичко по силите си, миличка“. Теб те нямаше там, беше отишла до тоалетната – изпревари той коментара на Шели. – А тя ми отвърна с плач: „Но аз можех да спра това“ и после…
– Я почакайте – спря го Страйк. – Казала е: „Но аз можех да спра това“?
– Да – потвърди Ленард.