– Това ли бяха точните ѝ думи, плач: „Но аз можех да спра това“? Не „Аз можех да я спася“?
Ленард се поколеба и приглади разсеяно редките кичури посивяла коса, които крайно неуспешно прикриваха плешивината му.
– Да, думите ѝ бяха: „Но аз можех да спра това“ – отговори.
– Не може след толкова време да помниш точните ѝ думи – подхвърли презрително Шели.
– Я млъкни най-сетне, жено – подкани я Ленард за втори път, но вече не се усмихваше. – Помня ги, защото ѝ отговорих: „Нищо на света не може да спре подводно течение“. Тогава тя каза: „Никога повече няма да плувам“. Рекох ѝ, че ще е глупаво, след като е спечелила медали за това, а тя се засмя…
– Засмяла се! – възмути се Шели. – Много смешно, че умряло дете!
– Започна да ми разправя какво е спечелила и тогава ти се върна от тоалетната – каза Ленард на Шели. – Обясних ѝ, че трябва да се връщаме при Бети, и се разделихме. Но знам, че е тренирала на открито, защото…
– Защото сигурно пак си я видял в главата си по бельо – вметна Шели и стрелна с очи публиката си, но никой не се засмя. Вече всички бяха заинтригувани от историята на Ленард.
– Било плаж или открит плувен басейн, нещо такова каза. Ти винаги си била зле настроена към това момиче – упрекна съпругата си той. – Не беше толкова лоша, колкото я изкарваш.
– Вината беше нейна – упорстваше Шели и получи полугласна подкрепа от другите две жени. – Да вкараш в морето дете, дето не може да плува, още по тъмно сутринта! По-голяма глупост от това, здраве му кажи! А пък аз говорих с лелята на момиченцето, докато бях в тоалетната – съобщи тя в желанието си да се изравни по точки с Ленард, който бе предизвикал такъв интерес у Страйк. – Тя се съгласи кой е виновникът в ситуацията и благодари на мен и Ленард, задето сме алармирали бреговата охрана. Призна, че е облекчена, задето всичко е свършило. Аристократична жена – добави Шели, – но много мила.
– Почти приключваме, само няколко въпроса още – каза Страйк и огледа бележките си да провери дали не е пропуснал нещо. – Видяхте ли някой друг на плажа, преди да се появят от полицията?
– Не, нямаше никой… подхвана Шели, но Ленард заговори през нея.
– Имаше. Онзи, дето беше излязъл да тича.
– О, да, онзи – неохотно призна Шели. – Ама той нямаше нищо общо.
– Кога го видяхте? – попита Страйк.
– Притича покрай нас малко след като се озовахме на брега – отговори Ленард.
– Тичаше към мястото, където срещнахте Чери, или в другата посока?
– В другата – каза Ленард.
– Спомняте ли си как изглеждаше?
– Едър мъж, но само толкова. Тъмно беше – вдигна рамене Ленард.
– И само тичаше, не носеше нещо?
– Не, нищо не носеше – отвърна Ленард.
– Предвид момента би трябвало да е минал покрай Чери и Дайю, когато са били още на плажа, не мислите ли? Или веднага, след като са влезли във водата?
Съпрузите Хийтън се спогледаха.
– После е било – каза Ленард. – Не повече от пет минути след като го видяхме, тя изскочи от морето и крещеше.
Страйк записа нещо в бележника си, после попита:
– Да сте чули или видели плавателни съдове в морето… преди да пристигне моторницата на бреговата охрана?
И двамата поклатиха глави.
– И пикапът беше празен, като отидохте при него?
– Да, празен и заключен – отвърна Ленард.
– Знаете ли колко дълго от бреговата охрана търсиха тялото?
– О, продължиха няколко дни – каза Ленард.
– На изслушването в съда казаха, че сигурно е потънала надолу и се е закачила в нещо – спомни си Шели. – Много тъжна история – промълви и почеса ушите на кученцето. – Като се замисли човек… горкото детенце.
– И нещо последно – каза Страйк. – Дали помните друго удавяне на този бряг през 1988 година? Жена е получила пристъп във водата недалеч от брега.
– Я почакайте – обади се Джордж със свирещите гърди от канапето. – Осемдесет и осма? Аз го помня. Бях там.
Останалите го погледнаха изненадани.
– Да – потвърди развълнуван Джордж. – Ако е тази, за която си мисля, тя също беше с момиченце!
– Връзва се – отговори Страйк. – Удавилата се жена е била там с мъжа си и дъщеря си. Видяхте ли как се случи?
– Видях мъж с дълга коса да тича към морето, а после той и още един я извлякоха на брега. Момиченцето плачеше и пищеше. Трагедия. Първият мъж ѝ правеше дишане уста в уста, докато дойде линейката, но после научих, че не помогнало, тя умряла. Пишеше го във вестника. Епилептичен припадък. Ужасна работа.
– Какво общо има това с нашето момиченце? – полюбопитства Шели.
– Мъжът, чиято жена е умряла при пристъп във водата, е пастрокът на Дайю – осведоми ги Страйк.