Камбъл, която за пръв път попадна в новините с бягството си от девическия колеж „Челтнъм“ на четиринайсетгодишна възраст, се дипломира по класически науки в Оксфорд, преди да стане редовна фигура на лондонската светска сцена. Описвана от „Воуг“ като „непредсказуема и пленителна“, тя работи на свободна практика като модел и автор в издания за мода и на няколко пъти е била в клиники за лечение на зависимости през деветдесетте и първото десетилетие на новото хилядолетие. През 2014 година е приета в частната психиатрична клиника „Симъндс Хаус“, от която е хоспитализирана вследствие на, както се твърди, случайна свръхдоза.
Предполага се, че тялото на Камбъл е открито от чистачка вчера сутринта в апартамента ѝ в Мейфеър.
Кръвта бучеше в ушите на Страйк. Той бавно върна към началото на статията.
Придружаваха я две снимки: на едната Шарлот в академична роба бе заедно с родителите си в деня на дипломирането ѝ в Оксфорд през деветдесетте години. Страйк си спомни как бе видял снимката по вестниците, когато бе разпределен в Германия като служещ във военната полиция. Тайно от сър Антъни и съпругата му Тара, които дружно не харесваха Страйк, двамата с Шарлот вече бяха възобновили връзката си от разстояние.
На другата снимка Шарлот с масивно изумрудено колие се усмихваше към обектива. Това бе рекламна фотография за бижутерска колекция и през ума на Страйк пробяга мисълта, че дизайнерката, с която бе ходил за кратко, вероятно щеше да е доволна, че е използвана в пресата.
– Мамка му – процеди и се надигна, опрял глава на възглавницата. – Мамка му!
Шокът се бореше с тягостното чувство за абсолютна неизбежност. Финалната ръка бе изиграна и Шарлот бе заличена без повече възможност да залага и да осъществи печалба. Трябва да го бе направила веднага след като му бе звъняла. Дали в някое от телефонните обаждания, които бе изтрил, не бе изразила намерението си? След като бе заплашила да иде при Робин и да ѝ разкрие какъв е Страйк в действителност, дали не бе рухнала и не го бе молила отново за контакт? Дали не бе заплашила (като много пъти преди) да се самоубие, ако той не ѝ даде каквото иска?
Механично Страйк отвори останалите получени съобщения. Би могъл да предскаже съдържанието на всичките освен на това от Дейв Полуърт. Дейв винаги бе изпитвал антипатия към Шарлот и често бе казвал на Страйк, че е глупак, задето отново се хваща с нея.
Кофти работа, Диди.
Точно същите думи Полуърт бе изрекъл, когато за пръв път посети Страйк във военната болница „Сели Оук“, след като той бе изгубил половината си крак.
Страйк остави телефона, без да отговори на никое от съобщенията, и заподскача към банята, като използваше стената и касата на вратата, за да запази равновесие. Сред многото връхлетели го емоции бе и ужасното ехо от деня, когато научи за смъртта на майка си. Колкото и смазан от скръб да беше, паднало бе бремето от тревога и ужас, които бе носил у себе си през време на втория брак на Леда с неуравновесения и склонен към насилие по-млад от нея наркоман: вече нямаше да тръпне в очакване на лоша новина, защото лошата новина беше дошла. Подобно срамно облекчение изпита и сега наред с многото противоречиви чувства: най-лошото се бе случило, вече нямаше да се бои от него.
След като изпразни мехура си и си изми зъбите, облече се и си сложи протезата, без да му минава и през ум за закуска. Напусна хотела толкова отнесен, че не би могъл да каже със сигурност от какъв пол е бил служителят на рецепцията.
Би ли могъл да попречи да се случи? Може би да, но на каква цена? Проточващ се контакт, ескалиращи изисквания и молби за събиране с жена, пристрастена към собствената си болка. Отдавна вече се бе отчаял, че у Шарлот може да настъпи значима промяна поради упоритата ѝ съпротива да се отдаде на друго освен на алкохол, наркотици и Корморан Страйк.
Потегли от заливания с дъжд Кроумър, обзет от мисли за обърканото и разпокъсано семейство на Шарлот, в което изобилстваха мащехи, пастроци, братя и сестри наполовина и върлуваха вражди и тежка пристрастеност. Нашата обичана Шарлот…
Страйк минаваше покрай Чапман Фарм. Погледна наляво и отново видя на хоризонта странната кула. Воден от случайно хрумване, на следващото отклонение зави вляво. Най-после щеше да разбере какво всъщност представляваше тази кула.