На закуската при Робин дойде младият мъж с къси расти, който я информира, че тази сутрин тя е включена в група, отиваща в Норич да събира пари за Църквата.
– Постегни се – поръча ѝ. – На леглото ще те чака нов анцуг. Микробусът тръгва след половин час.
Робин бе привикнала към небрежно споменаване на периоди от време, които бяха невъзможни за измерване от редовите членове на Църквата, и се бе приучила, че най-разумно е да си преведе инструкцията като „действай възможно най-бързо“. Затова излапа овесената си каша надве-натри, вместо както в други дни да се мъчи да удължи храненето.
Когато влезе в спалното помещение, видя новите костюми проснати на леглата – вече не бяха червени, а бели. По този знак Робин прецени, че са влезли в сезона на Удавената пророчица. И тогава зърна Емили, която събличаше червеното горнище на анцуга си.
– О, и ти ли идваш, Емили? – попита изненадана Вивиън, когато влезе в спалното помещение минути след Робин. Емили хвърли недружелюбен поглед на Вивиън и се извърна, като се залови да облича чист потник.
Робин преднамерено напусна спалното помещение заедно с мълчаливата Емили с надежда да седне до нея в микробуса, но бяха изминали само няколко метра, когато чу мъжки глас да я вика.
– Роуина!
Робин се обърна и падна духом: Тайо се беше върнал във фермата. Той също бе облечен в чист бял анцуг и по изключение беше измил косата си.
– Здравей – каза Робин и се помъчи да изглежда зарадвана, че го вижда, докато Емили продължи напред с наведена глава и скръстени пред гърдите ръце.
– Избрах те да дойдеш днес с групата за набиране на средства – каза Тайо и ѝ направи знак да върви до него през двора, – защото мислих за теб, докато ме нямаше тук, и реших, че трябва да ти бъдат дадени повече възможности да промениш мисленето си. Между другото, чух, че си направила дарение за Църквата. Много щедро от твоя страна.
– Не – поклати глава Робин, защото нямаше да стъпи в капана, който старейшините на Църквата редовно залагаха на непредпазливите, – не беше щедро. Ти си прав, трябваше да го направя по-рано.
– Добро момиче – похвали я Тайо, протегна се и започна да масажира тила ѝ, от което гърбът и ръцете на Робин настръхнаха. – Колкото до другия въпрос – продължи той с понижен глас, като ръката му си остана на тила ѝ, – ще чакам ти да дойдеш при мен и да молиш за духовно единение. Това би показало истинска промяна в съзнанието ти, загърбване на егомотивацията.
– Добре – каза Робин, неспособна да го погледне. Видя как Емили се обърна към двама им с безизразно лице.
Кашони със стоки на УХЦ и кутии за събиране на помощи с логото във форма на сърце на Църквата бяха натоварени в микробуса от Дзян и още двама мъже. Когато Робин се качи, завари Емили вече седнала до Амандийп, така че избра да седне до Уолтър, като Емили бе през пътеката до нея.
Все още бе много рано и небето бе облачно, но с перлено сияние. Когато микробусът пое по алеята и навън през електрическата порта, Робин изпита въодушевление; толкова се вълнуваше, че отново ще види външния свят, сякаш се бе качила на самолет за екзотична почивка. Забеляза, че десният крак на Емили подскача нервно нагоре-надолу.
– Така – заговори Тайо от предната част на микробуса, каран от брат му Дзян. – Няколко думи за онези сред вас, които още не са излизали за набиране на средства. Едни ще обслужват сергията със стоки, останалите ще използват кутиите за дарения. Прояви ли някой интерес към Църквата, давате му брошура. Днешните приходи ще бъдат разпределени между Младежкия ни център в Норич и програмата за осъзнатост относно климатичните промени. Имаме плакати, но бъдете готови да отговаряте на въпроси. И помнете, всеки контакт е шанс да спасите душа, така че искам да видя много позитивност. Взаимодействието с широката общественост дава възможност да покажем колко страстно сме отдадени на мисията си да спасим света.
– Браво, браво – обади се високо Уолтър. Беше силно отслабнал, откакто се бе присъединил към Църквата, и кожата му сега беше леко сивкава. Не изглеждаше самоуверен и приказлив като при пристигането си в Чапман Фарм и в ръцете му се долавяше тремор.