Почти час след като напусна фермата, микробусът прекоси река Уенсъм и влезе в Норич. Робин, която бе виждала града единствено при пътуването към Чапман Фарм, забеляза много каменни стени и църковни кули на хоризонта. Разноцветните фасади на магазините, билбордовете и ресторантите ѝ донесоха усещане за нещо познато и в същото време чудато. Странно бе да вижда хора в нормално облекло, тръгнали по своите си дела, притежаващи свои пари, телефони, ключове от дома.
За пръв път Робин оцени каква смелост се бе искала от Кевин Пърбрайт, който бе живял във фермата от тригодишна възраст, да се отскубне на свобода и да навлезе в непознат и едва ли не непосилен за него свят, чиито правила той не бе познавал, при положение че не бе имал нито пари, нито работа, а само анцуга на гърба си. Как изобщо бе успял да се сдобие със стая под наем, била тя и мизерна? Колко ли трудности бе срещнал да подаде искане за социални помощи, да си набави лаптоп, да се залови с писането на книгата си. Робин погледна към Емили, която изглеждаше зашеметена, сякаш виждаше всичко пред себе си през витрина, и се почуди кога ли за последно ѝ бяха позволявали да зърне реалния живот извън някой от центровете на УХЦ.
След като Дзян паркира микробуса, стоката бе разтоварена и трима по-млади мъже свалиха на рамене елементите, от които щяха да сглобят сергия. Останалите, включително Робин, понесоха кашони с плюшени костенурки, сламени кукли, плакати и брошури. Тайо не носеше нищо, вървеше отпред и от време на време подканваше тези на опашката да побързат.
Когато стигнаха до кръстовище от три пешеходни улици, което щеше да е особено оживено след отварянето на околните магазини, опитните младежи монтираха сергията изненадващо бързо. Робин помогна за подреждането на стоките върху нея и за забождането на лъскавите плакати, рекламиращи проекти на УХЦ.
Надяваше се да ѝ дадат кутия за събиране на помощи, защото така би имала най-голяма свобода – би могла дори да се вмъкне в магазин и да прелисти вестник. Само че Тайо ѝ възложи да поеме сергията заедно с Вивиън. После инструктира онези, които тръгнаха да набират средства, че се очаква всеки да донесе средно по сто лири за деня. Макар той да не го каза изрично, Робин видя, че събирачите схванаха как им се нарежда да не се връщат без тази сума. Разочарована бе, че Емили, прикрепена към Дзян, се изгуби извън полезрението ѝ.
След като околните магазини отвориха, броят на хората, минаващи покрай сергията, постепенно започна да се увеличава. През първия час Тайо се навърташе наблизо и наблюдаваше как Робин и Вивиън общуват с клиентите, като ги критикуваше и наставляваше между продажбите. Пухкавите костенурки, харесвани от децата, бяха най-купувани. Тайо поръча на Робин и Вивиън, ако някой не купи костенурка или сламена кукла, да му предлагат кутията за дарения към проектите на Църквата и тази стратегия се оказа изненадващо ефикасна: повечето хора пускаха монета или дори банкнота, за да се отърват от неудобството, че нищо не са купили.
Най-сетне за облекчение на Робин, Тайо тръгна да обиколи онези с кутиите за помощи, та да провери как се справят. Щом се отдалечи достатъчно, че не можеше да ги чуе, Вивиън се обърна към Робин и заприказва с престорения си изговор на човек от работническата класа, който ѝ се изплъзваше при първото разсейване.
– Не мога да повярвам, че той разреши на Емили да дойде.
– Защо? – попита Робин.
– Не знаеш ли какво се е случило в Бирмингам?
– Не. Какво?
Вивиън се огледа и продължи с понижен глас.
– Имала там нерегламентиран контакт с мъж.
Робин знаеше, че това означаваше интимна връзка, която никой извън Църквата не би приел като нещо необичайно, но в УХЦ моногамните отношения, възникнали на базата на сексуално привличане, се смятаха за нездравословна проява на инстинкт за притежание.
– Олеле – възкликна Робин. – Не го знаех.
– И това не е всичко – продължи Вивиън. – Наприказвала на мъжа куп лъжи, които го накарали да се разколебае във вярата си. Той го споделил със старейшина от Църквата, та затова тя била преместена в Чапман Фарм.
– Олеле – отново ахна Робин. – Какви лъжи?
Вивиън пак се огледа, преди да заговори.
– Добре, само не го казвай пред никого. Нали знаеш, че тя и Бека са познавали Удавената пророчица?
– Да, чух за това – кимна Робин.
– Та тя му е дрънкала разни глупости за Дайю.
– Какво му е казала?
– Не знам точно – вдигна рамене Вивиън, – но е било толкова скандално, че мъжът за малко не напуснал Църквата.