– А ти как го научи? – попита Робин, като се погрижи да се престори на възхитена от осведомеността на Вивиън.
– Заприказвах се с едно от другите преместени момичета. Тя ми разправи как Емили и онзи постоянно се измъквали заедно и отказвали духовно единение с други хора. Било си е чиста проба материализъм. Според момичето Емили е убеждавала мъжа да избяга с нея.
– Това е ужасно – коментира Робин.
– Ами да. Насила са я качили в микробуса. Крещяла към онзи „Обичам те“. – По лицето на Вивиън се изписа отвращение. – Можеш ли да си представиш? Но слава богу, той просто ѝ обърнал гръб.
– Да, слава богу – повтори като ехо Робин.
Вивиън се обърна в другата посока, за да обслужи майка, чието малко дете я бе потътрило при плюшените костенурки. Когато си тръгнаха, Вивиън отново насочи вниманието си към Робин.
– Знаеш ли, че Папа Джей е в Ел Ей? – Произнесе тъй нежно „Папа Джей“, че у Робин не остана съмнение как тя е хлътнала до уши по главата на Църквата, което важеше за повечето жени в Чапман Фарм. – Връща се другата седмица.
– Наистина ли?
– Да, винаги присъства на Появата на Удавената пророчица. Ти правила ли си с него духовно единение?
– Не – отвърна Робин. – А ти?
– Не – въздъхна Вивиън с нескрит копнеж.
Тайо прескача на няколко пъти през следващите два часа, за да провери колко пари са се събрали в металния сейф под плота. При един от случаите дойде дъвчещ и бръсна няколко трохи тестен сладкиш от устата си. Нито предложи на двете им да идат да хапнат, нито им донесе храна.
Минаха часове и Робин започна да се чувства замаяна. По положението на слънцето съдеше, че е някъде средата на следобеда. Колкото и обръгнала да бе на глад и умора във фермата, бе ново предизвикателство да стои толкова дълго на едно място със задължението да се усмихва, да разговаря дружелюбно и да славослови Църквата, докато слънцето я напичаше безпощадно и бе лишена дори от обичайната безвкусна порция от нудли и разкашкани зеленчуци.
– Робин!
– Да?
Тя се обърна автоматично към изреклия името ѝ и секунда по-късно се вледени от ужас, като осъзна какво е направила. Момченце държеше в една ръка плюшена червеношийка и я запознаваше с костенурката, току-що купена му от баща му. Вивиън я гледаше присвила очи.
– Това ми е прякорът – с насилен смях обясни Робин, когато бащата и синът се отдалечиха. – Така ме наричаше сест… тоест така ме наричаше един от плътските ми обекти понякога.
– О… И защо те наричаше Робин?
– Имаше книжка за Робин Худ – измисли в отчаянието си Робин. – Била ѝ любимата, преди да се родя. Искала нашите да ме кръстят Роб…
Тя млъкна. По улицата към тях приближаваше зачервеният и изпотен Тайо. Хората се извръщаха след него в белия му анцуг и с изписани по лицето гняв и паника.
– Проблем – изрече задъхано, като стигна до сергията. – Емили е изчезнала.
– Какво? – ахна Вивиън.
– Проклетият Дзян – процеди Тайо. – Дайте ми сейфа с парите и събирайте стоката. Трябва да я намерим.
66
ОГРАНИЧАВАНЕ, съчетано с искреност…
Помага да се предприеме нещо.
Как точно да се изпълни?
Може да се използват две малки купички за жертвоприношението.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Когато Тайо хукна, стиснал здраво малкия сейф, Робин и Вивиън опразниха сергията и оставиха гола металната рамка.
– Зарежи всичко това – викна в паника Вивиън на Робин, която тъпчеше последните плюшени костенурки и сламени кукли в кашоните. – О, боже мой. Ами ако е избягала, за да се отлъчи?
Кутията с дарения дрънчеше в ръцете на Робин, когато с Вивиън затичаха по Касъл Стрийт. Робин се почуди как Вивиън сляпо бе приела, че решението на зряла жена да се отдели от групата крие опасност. Нима не се запитваше защо изобщо е нужен толкова строг контрол? Очевидно не. Вивиън се шмугваше във всеки магазин по пътя им, разтревожена като майка, чието невръстно детенце се е изгубило. С белите си анцузи и дрънчащата кутия с пари, притисната към гърдите на Робин, двете привличаха стъписани погледи от минувачите.
– Това тя ли е? – промълви задъхана Вивиън.
Робин зърна бялата дреха, посочена от нея, но се оказа младеж с бръсната глава и фланелка на националния отбор на Англия.
– Почакай – едва успя да отрони Робин и спря. – Вивиън, почакай! Трябва да се разделим, за да покрием повече площ. Ти търси натам – тя махна към Дейви Плейс, – а аз ще продължа в тази посока. Ако не сме я намерили, ще се срещнем след час при сергията, става ли?