– А как ще знаем…
– Питай някого колко е часът!
– Добре – отвърна Вивиън, макар да бе уплашена, че остава сама. – Май има логика.
Уплашена, че Вивиън може да промени намерението си, като ѝ остане време да помисли, Робин отново се втурна да тича и когато погледна през рамо, с облекчение видя, че Вивиън се е насочила към Дейви Плейс.
Робин мигом сви вляво по странична алея, от която излезе на широка улица покрай голяма затревена могила, върху която се издигаше Норич Касъл, огромен и внушителен каменен замък.
Робин се облегна на стената на магазин, за да си поеме дъх. Остатъчният шок заради глупостта да реагира на името си още рикошираше в съзнанието ѝ. Дали обяснението ѝ бе достатъчно убедително? Дали не бе възможно Вивиън да забрави случката на фона на уплахата си, че Емили е изчезнала? Когато вдигна поглед към впечатляващата фасада на замъка, чу в главата си гласа на Страйк:
Компрометирана си. Събудила си подозрения относно истинската си самоличност. Махай се веднага. Още една грешка и с теб е свършено.
И това, без Страйк да знае как Лин я бе спипала с фенерче в гората. Ясно можеше да си представи какво би казал и по този повод.
Само защото не се е разприказвала още, не значи, че няма да го направи. Стига ти няколко души да споделят подозрения към теб.
Робин си представи как отива в телефонна кабина, както бе направил бащата на Ниъм Дохърти преди толкова години, и се обажда за сметка на насрещния абонат в офиса на Пат, за да съобщи, че иска да си тръгне. Мисълта да чуе дрезгавия глас на Пат, да знае, че никога вече няма да се върне в Чапман Фарм, че завинаги ще е в безопасност от попълзновенията на Тайо за духовно единение, бе невероятно изкушаваща.
Но насреща стоеше аргументът, че задачата ѝ още не е изпълнена. Не бе открила нищо достатъчно уличаващо Църквата, което да доведе до среща между Уил Еденсор и семейството му. Макар да имаше отделни компрометиращи данни като връзката на Джайлс Хармън с вероятно непълнолетната Лин, Робин се съмняваше, че нейната дума ще бъде зачетена срещу мощта на адвокатите на УХЦ особено при положение че Лин, родена и израснала в УХЦ, надали би дала показания срещу принципал на Църквата.
Трябва да остана – заяви тя на Страйк в главата си – и знам, че на мое място ти би направил същото.
Робин затвори очи за миг или два и в измъченото ѝ от глад и умора съзнание между всички разбъркани мисли се промъкна и тази за Райън.
Напоследък много по-рядко се сещаше за Райън, отколкото за Страйк, но това бе заради силното ѝ фокусиране върху работата, нали? Беше естествено, неизбежно…
Робин пое дълбоко дъх и отново тръгна, като оглеждаше улицата за Емили, макар да бе сигурна, че жената отдавна е отишла надалеч. Може да бе спряла кола на стоп или да се бе обадила на роднини за тяхна сметка да дойдат и да я приберат. Все пак с малко късмет агенцията би могла да проследи Емили, когато вече беше навън…
– Какво?! – възкликна Робин гласно и се закова на мястото си с поглед към сгънат брой на „Таймс“ на поставката пред входа на магазинче за вестници. Очевидно Британия бе гласувала за напускане на Европейския съюз.
Тъкмо бе взела вестника от стойката, за да прочете статията, когато в далечината зърна облечена в бяло фигура. Дзян приближаваше с бясно изражение на лицето. Робин бързо върна вестника на мястото му, извъртя се и забърза в посоката, откъдето бе дошла: не вярваше Дзян да я е видял, а нямаше желание да го среща. Като вървеше бързо по тясна пешеходна странична улица, влезе в безистен, който преди това не бе забелязала. Погледна назад и видя Дзян да минава пред замъка и да изчезва от поглед.
Безистенът, в който Робин стоеше сега, беше стар и красив, с висок сводест стъклен таван, с плочки в стил ар нуво над витрините на магазините и висящи лампи във форма на камбани. Отчаяно копнееща за още връзка с външния свят, Робин продължи напред в търсене на павилион за вестници, когато с крайчеца на окото си мерна бяло петно.
През пролука между шарени кукли, изложени на витрината на магазин за играчки, видя Емили с бръснатата ѝ глава да стои пред рафтовете с детски играчки и да се взира в тях като хипнотизирана, притиснала към гърдите си кутията за дарения.
След миг на смайване Робин затича обратно и влезе в магазина. Като пристъпваше безшумно с маратонките си, заобиколи края на един ред рафтове.
– Емили?
Емили подскочи и се втренчи в Робин, сякаш не я беше виждала преди.