– Как ли пък нямаше да се завра в някаква шибана ферма – засмя се Джейкъб и едва не ослепи Страйк с лъщящите си бели зъби. – За какво ми е да го правя?
– Ясно – каза Страйк. – Е, бяхте ми от голяма…
– Я чуйте – прекъсна го Джейкъб. – Мислили ли сте някога за свое шоу?
– Какво да съм мислил?
– Някой, дето изобщо не ви се натрапва, да следи детективската ви работа. Издирих ви в интернет. Сериозно ви говоря, агентът ми ще се заинтересува. Може да се съчетаем с вас, ще доведа снимачен екип, а вие ще показвате методите си…
– Аз не…
– Ще е добра реклама за вас – заубеждава го Месинджър, а зад гърба му мина блондинка в минирокличка и с отнесен вид. – Не че се хваля, но мога да гарантирам добра публика за двама ни…
– Няма да стане – отвърна кратко и твърдо Страйк. – Всичко хубаво.
Затвори, докато Месинджър още говореше.
– Тъпак нещастен – промърмори Страйк, стана, отиде до таблото, откачи снимката на Месинджър, скъса я и я хвърли в кошчето за боклук. После надраска на едно листче „КОЙ Е ДЖЕЙКЪБ“ и го закачи на мястото на снимката.
Страйк отстъпи назад и отново разгледа няколкото снимки на починалите, непроследени и неизвестни хора, свързани с Църквата. Освен бележката за Джейкъб единствената неотдавнашна промяна беше друго листче, което бе поставил след връщането си от Кроумър. Надписът на него беше „КОЙ Е БЕГАЧЪТ НА ПЛАЖА?“ и също беше в колонката „предстои да бъде открит/идентифициран“.
Страйк местеше намръщено поглед от снимка към снимка и се спря на тази на Дженифър Уейс с буйната ѝ коса и червило с блясък, замръзнала завинаги в 80-те години. След пътуването си до Кроумър Страйк се бе опитал да открие всичко, което можа, за начините да се предизвика пристъп у епилептик и доколкото успя да схване, единственият надежден ход бе да се спрат лекарствата или може би да се заменят истинските с неефикасни медикаменти. Но дори да се предположеше, че Уейс е подменил хапчетата на жена си, как би могъл да е сигурен, че пристъпът ще настъпи в този конкретен момент, докато Дженифър е във водата? Като начин за убийство бе нелеп, разчитащ на шанса метод, но от друга страна, не по-малко рисков от това да заведеш дете да плува и да се надяваш, че морето ще отнесе тялото му завинаги.
Като поглади небръснатата си брадичка, детективът се почуди дали не се е обсебил от предположения, които ще го пратят в задънена улица. Може би се присъединяваше към редиците на привържениците на теорията на конспирацията, виждащи скрити заговори в неща, които по-здравомислещите, такива като Шели Хийтън, коментираха като „интересно съвпадение“ и мигом ги забравяха. Дали не беше прекалена самомнителност от негова страна да вярва, че ще открие връзка, каквато никой друг не бе успял да установи? Можеше и така да се определи, но той бе наричан самомнителен и преди най-често от жената, лежаща сега в гробището „Бромптън“, и това никога не бе го отклонявало от решимостта да следва своя път.
68
Деветка на втора позиция:
Бездната е опасна.
Човек трябва да се стреми да постига само дребни неща.
„Идзин“, или „Книга на промените“
След промяната на облеклото на членовете с такова в бял цвят в Чапман Фарм сякаш бе проникнала заразата на странно настроение. В атмосферата се усещаше нервност, някакво напрежение. Робин забеляза нарастваща тенденция сред членовете на Църквата да бъдат по-предпазливи един с друг, сякаш усещаха, че нещо скрито постоянно ги наблюдава и преценява.
Общата напрегнатост засили тази у Робин. Макар практически да не бе лъгала Страйк в последното си писмо, не му бе и споделила цялата истина.
Когато двете с Емили се върнаха при изоставената сергия в Норич и разправиха историята как на Емили ѝ прилошало в тоалетната, Тайо като че я бе приел безусловно. Колкото и облекчен да беше от връщането на Емили, гневът му към Дзян, че я бе изпуснал сред хората, населяващи сапунения мехур, не бе утихнал и през повечето от пътуването им обратно към Чапман Фарм мърмореше зад гърба на брат си нещо неразбираемо, вероятно обиди и заплахи. Дзян не отговаряше, само седеше прегърбен и смълчан над волана.
През следващите няколко дни обаче Робин долови промяна в отношението на Тайо. Несъмнено голямата сума пари, събрана от Емили сама, на фона на много малкото пари, останали в кутията за помощи от сергията, бе събудила съмненията му. На няколко пъти Робин улови Тайо да я наблюдава недружелюбно, забеляза и погледи изкосо от други, пътували до Норич. Когато Робин видя Амандийп забързано да шътка на Вивиън и Уолтър, когато ги доближи във вътрешния двор, ѝ стана ясно, че са обсъждали нея. Робин се питаше дали Вивиън е споделила с някого как е реагирала на истинското си име и ако беше така, докъде се е разпростряла информацията.