Робин знаеше, че е достигнала абсолютния лимит на допустими грешки, и тъй като не се канеше да прави секс нито с Тайо, нито с Джонатан Уейс, дните ѝ в Чапман Фарм бяха преброени. Още не беше наясно как точно ще си тръгне. Щеше да се иска немалко кураж да заяви на Тайо и Мадзу, че иска да си иде, и може би щеше да е по-лесно да се пребори през нощта с оградата от бодлива тел по периметъра. Но непосредствената ѝ грижа, предвид че времето ѝ тук без съмнение изтичаше, бе да идентифицира приоритетите си и да ги постигне по най-бързия начин.
Първо, трябваше да се възползва от тайния сговор с Емили, за да измъкне от нея възможно най-много сведения. Второ, решена бе да си осигури разговор на четири очи с Уил Еденсор, за да може да предостави на сър Колин актуална информация за сина му. И накрая, каза си, би могла да се опита да открие брадвата, скрита в дърво в гората.
Знаеше, че осъществяването дори на този ограничен дневен ред никак нямаше да е лесно. Дали умишлено или не (Робин подозираше, че е първото), след връщането им от Норич на нея и Емили бяха възлагани задачи, които ги държаха възможно най-далеч една от друга. Забеляза, че в трапезарията от двете страни на Емили седяха винаги едни и същи хора, сякаш бе налице нареждане да не бъде изпускана от очи. Емили на два пъти бе направила опит да седне до Робин в трапезарията, но пътят ѝ бе преграждан от един от хората, следващи я постоянно. Робин и Емили на няколко пъти срещаха погледи в спалното помещение и при един от тези случаи Емили отправи мимолетна усмивка, но бързо се извърна при влизането на Бека.
Да свари Уил Еденсор сам също бе мъчно, защото дотук контактът на Робин с него бе пренебрежим и след работата им заедно в зеленчуковата градина рядко им бе възлагана обща задача. Неговият статут в Чапман Фарм си оставаше такъв на черноработник въпреки очевидната му интелигентност и притежавания доверителен фонд. Подобен труд винаги бе надзираван, тъй че не изникваше възможност за разговор.
Колкото до брадвата, евентуално скрита в гората, тя знаеше, че няма да е разумно да използва фенерчето, за да я търси нощем, тъй като всеки, погледнал през прозорец на спално помещение, щеше да забележи лъча му. Уви, да претърсва гората денем щеше да е също толкова трудно. Освен че от време на време там играеха деца, некултивираната територия почти не беше използвана и с изключение на Уил и Лин, които се отбиваха там тайно, и на младежа, търсил Бо във вечерта на изчезването му, Робин не бе виждала друг възрастен да отива в гората. За момента не ѝ хрумваше идея как би могла да се измъкне от задачите си или да оправдае присъствието си, ако бъдеше сварена там.
След екскурзията до Норич Робин бе получила нов хибриден статут: отчасти полска работничка, отчасти член на групата на високо ниво. Не беше поканена отново да пътува до града за набиране на средства, макар да продължаваше да изучава църковната доктрина с групата си. Робин имаше усещането, че нейните хиляда лири я бяха направили твърде ценна, та да бъде свалена напълно до обща работничка, но явно бе на някакъв необявен гласно изпитателен срок. Вивиън, винаги добър барометър за това кой се ползва с благоволение и кой не, подчертано я игнорираше.
Следващото писмо на Робин до Страйк бе кратко и тя съзнаваше, че е разочароващо откъм информация, но на сутринта, след като го бе оставила в тайника, в Чапман Фарм се случи значимо събитие: завръщането на Джонатан Уейс.
Всички излязоха да гледат как сребристият мерцедес на Папа Джей се задава по алеята, следван от конвой по-скромни коли, и преди процесията да спре, всички членове, Робин включително, започнаха да аплодират. Когато Уейс слезе от автомобила си, тълпата изпадна почти в истерия.
Той изглеждаше загорял, отпочинал и все така красив. Очите му отново се навлажниха, докато оглеждаше ликуващото множество. Притисна ръка до сърцето си и изпълни един от типичните си хрисими поклони. Когато приближи до Мадзу, която държеше на ръце бебето Исин, я прегърна, разгледа с възторг бебето, сякаш бе негова кръв – а това, както внезапно осъзна Робин, като нищо можеше да е така. Виковете на тълпата станаха оглушителни и Робин се погрижи да ръкопляска тъй силно, че дланите я заболяха.