– Такова чувство имах – отвърна Робин и гласът ѝ бе висок и неестествен за собствените ѝ уши. – Затова реших да проверя.
– Ти да не се правиш на Дайю? – подхвърли присмехулно Дзян и Робин си спомни, че наред с всичко останало Удавената пророчица уж бе надарена със способността да открива изгубени предмети независимо колко далеч са.
– Не – отвърна Робин. – Нищо такова, но кой знае защо нещо ме притегли към гората. Казах си, че някое дете може да е взело рибата и да я е донесло тук, а после да я е изтървало.
Обяснението звучеше неубедително дори за нея.
– Странно място е това, нали? – добави и посочи към остатъците от колове. – За какво мислиш, че е бил този кръг? Прилича на миниатюрен Стоунхендж.
– На какво? – подразнено попита Дзян.
– Това е праисторически монумент в Уилтшър – поясни Робин.
– Знам какво си наумила – каза Дзян и пристъпи към нея.
– Какво? – попита Робин.
– Щяла си да се срещнеш тук с Емили.
– Аз… ама не, нямаше. Защо бих…
– Приятелки сте, а?
– Аз почти не я познавам.
– Като бяхме в зеленчуковата градина, ти се намеси…
– Да, вярно. Уплаших се да не я удариш с мотиката.
Дзян пристъпи напред пред избуялите бурени. Плътният балдахин от короните на дърветата над него хвърляше играещи сенки по лицето му. Окото му подскачаше бясно. Той отново вдигна ръка да го скрие.
– Емили се измъква да се чука – каза той.
За пръв път Робин чуваше в Църквата сексът да се нарича другояче освен духовно единение.
– Аз… нищо не знам за това.
– Ти лесбийка ли беше отвън?
– Не – отвърна Робин.
– Е, и как знаеше в Норич къде е Емили?
– Не знаех – отвърна Робин. – Проверявах наред тоалетни и тя беше в една от тях.
– И го направи с нея в тоалетната ли?
– Не – каза Робин.
– А защо след Норич тя толкова често те поглежда?
– Не съм забелязала да ме поглежда – излъга Робин.
Нямаше представа дали грозното обвинение на Дзян целеше да я шокира и обиди, или той наистина го вярваше. Никога не бе оставял у нея впечатление за особено интелигентен, но със сигурност бе много наблюдателен. Сякаш прочел мислите ѝ, Дзян каза:
– Със затворени очи виждам повече от тях.
– Може ли да те попитам нещо?
Робин изпитваше нужда да го умилостиви. Беше потенциално склонен към насилие, а намесата ѝ в зеленчуковата градина, както и свързването ѝ с Емили, чието изчезване бе довело до сурово мъмрене от брат му на връщане от Норич, очевидно бе породило у Дзян враждебност към нея.
– Какво?
– Очевидно си много високопоставен в Църквата.
Тя беше наясно, че това не е вярно. Дзян нямаше авторитетна позиция, макар да му харесваше да демонстрира власт в ограничения обхват, който му бе позволен. Сега отпусна ръката, с която криеше трепкащото си око и отговори:
– Да.
– Ами защо тогава работиш повече от всички останали в твоето… – умишлено остави думите „твоето семейство“ да висят във въздуха за кратко, след което довърши – в твоето положение?
– Аз нямам фалшива самоличност – отвърна Дзян. – Не са ми нужни разните там щуротии.
Точно както се бе надявала, въпросът ѝ силно го поласка и тя усети леко намаляване на агресивността му.
– Просто забелязах, че ти някак… изживяваш онова, което се очаква от всички нас, а не само го проповядваш.
За миг се уплаши дали не е прекалила, но Дзян изпъна рамене и на грубоватото му лице се появи зачатък на усмивка.
– Затова ли не щеш да се чукаш с Тайо? Защото той не го изживява?
– Нямах предвид, че Тайо не…
– Обаче си права, да знаеш – отсече Дзян отново агресивен. – Пълен е с шибана егомотивация. И той, и Бека. А аз работя повече от всички.
– Знам – каза Робин. – Видях го. Изобщо не се спираш. Навън си във всякакво време, помагаш да се управлява правилно фермата, а не е като да не познаваш доктрината. Онова, което ми каза за децата и материалното притежание… нали се сещаш, в онзи ден, когато Уил се занимаваше с онова русото момиченце?… Направи ми силно впечатление. Думите ти ми отвориха очите колко са неестествени и затормозващи материалистичните връзки родител-дете.
– Това е добре – отсъди Дзян. Без нужда подръпна нагоре долнището на анцуга си. Тикът му бе затихнал и той почти се усмихваше. – Хубаво е, че си го запомнила.
– Ти имаш умението да представяш нещата ясно. Не ме разбирай погрешно – престори се на притеснена Робин. – Тайо и Бека също са добри, но те…
– Тайо искаше да я чука – върна се Дзян към очевидно любимата си тема. – Това знаеше ли го?