Притеснена прокара ръка под матрака и откри само едно камъче още на мястото му. И тогава пръстите ѝ напипаха нещо малко, плоско и гладко. Извади го и видя блестящата седефена изкусно изработена риба.
Робин бързешком събра пръснатите камъчета, натика ги в сутиена си, скочи на крака и изтича в банята. Покатери се върху мивката, отвори високия прозорец, увери се, че няма никой наоколо, и метна рибата навън. Тя падна сред високи треви.
Робин скочи отново на пода, избърса следите от маратонките си върху мивката и пусна чешмата – тъкмо навреме: чу как няколко жени влязоха в спалното помещение.
– Здравейте – каза Робин като се показа от банята с надежда лицето ѝ да не е твърде зачервено.
Вивиън, която беше сред групата, не ѝ обърна внимание, а поръча на жените:
– Проверете навсякъде, чухте ли? Дори под матраците.
– Че как медальонът ще се озове под матрак? – попита я Робин, а сърцето ѝ биеше силно заради шока от откритието.
– Не знам, Бека поръча така – отвърна раздразнено Вивиън.
– О, ясно – промълви Робин.
– Ти няма ли да търсиш? – попита Вивиън, тъй като Робин тръгна да излиза.
– Съжалявам – отвърна Робин. – Дзян иска да му помогна.
Когато излезе навън, за да се върне при Дзян, видя Бека да разговаря с доктор Джоу от другата страна на фонтана на Удавената пророчица.
– Къде да търсим? – обърна се Робин към Дзян.
Нямаше никакво желание да рови за рибата сред високата трева. Нека някой друг я намереше.
– В работилниците – предложи Дзян, на когото явно му доставяше удоволствие, че Робин очаква нареждания от него.
– Чудесно – кимна Робин.
Докато се отдалечаваха, Робин хвърли поглед назад към Бека и никак не остана учудена, че тя ги наблюдаваше.
70
Така духовно извисеният човек опрощава грешки
и извинява простъпки.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Страйк имаше изключително мъчен ден.
Малко след десет, докато следеше майката на клиента и младото ѝ гадже в „Селфриджис“, му се обади Пищяла. Страйк бързо отговори с надежда да се потвърди, че Литълджон работи под прикритие за агенция „Патерсън“. Притисна с пръст другото си ухо, за да заглуши музиката и разговорите на пазаруващите.
– Здравей – каза. – Какво имаш за мен?
– Рийни се опитал да си види сметката. Реших, че трябва да научиш.
– Какво е направил?!
– Свръхдоза. Приятелчето ми в Бедфорд ей сега звънна да ми съобщи.
– Кога е станало това?
– Преди няколко дни. Глупак нещастен. Купил и задигнал всякакви хапчета, които успял да докопа, и ги изпил до едно.
– По дяволите. Но още е жив, нали?
– Едва. В болница е. Приятелят ми каза, че бил жълт и оповръщан, когато го намерили.
– Някой знае ли защо го е направил?
– Да. Преди една седмица му се обадила жена му. Тогава започнал да купува дрога и да я задига откъдето сварел.
– Добре – каза Страйк. – Благодаря, че ми съобщи.
– Няма защо. Много ти се струпа, а?
– Какво? О… – Страйк осъзна, че Пищяла говори за смъртта на Шарлот. – Ами да, така е. Слушай, може ли да посриташ момчетата си да са по-активни? Трябва ми спешно нещо срещу Литълджон.
Страйк затвори и продължи след бабата и младото ѝ гадже, замислен за Рийни, който при срещата им бе бутнал настрани полароидните снимки с голи младежи с маски на прасета, после се бе изправил пребледнял и изпотен при споменаването на Удавената пророчица.
Следващите четири часа и половина прекара да се тътри подир обектите си из „Селфриджис“.
– Дотук измъкна от нея два костюма и часовник – осведоми той Баркли, дошъл да го смени в три часа.
– Май съм си сбъркал професията – промърмори Баркли. – Добре би ми дошъл един „Ролекс“.
– Ако можеш да погледнеш тази жена в очите и да ѝ кажеш, че е красива, заслужаваш го.
Страйк излезе от магазина и пое по Оксфорд Стрийт, като си мечтаеше за кебап. Тъкмо пресичаше улицата, когато телефонът му отново зазвъня, този път от непознат номер.
– Страйк.
– Аз съм – каза женски глас.
– Коя „аз“? – попита раздразнено Страйк.
– Бижу. Не ми се ядосвай. Наложи се отново да поискам номера ти от Илза. Това е сериозно, моля ти се, не затваряй.
– Какво искаш?
– Не мога да го кажа по телефона. Може ли да се видим?
Докато Страйк се колебаеше, го закачи леко юноша на скейтборд и на него му се прищя да бутне безцеремонното идиотче в канавката.