– На Оксфорд Стрийт съм. Мога да ти отделя двайсет минути в „Летящия кон“, ако побързаш.
– Добре – каза тя и затвори.
На Страйк му отне четвърт час да стигне до пъба и завари Бижу вече там, седнала на висока маса в дъното под стъкления купол, облечена в черно палто и държаща в ръце чаша сякаш с вода. Страйк си взе бирата, която си бе заслужил, и отиде при нея на високата маса.
– Казвай – обърна се към нея, като прескочи поздрав.
Бижу се огледа наоколо, преди да заговори тихо:
– Някой е сложил подслушвателно устройство в офиса на Андрю. Той мисли, че си ти.
– О, дяволите го взели – изпъшка Страйк с чувството, че е изчерпал месечния си капацитет за нежелани проблеми и пречки. – Някой проклет таблоид ще да е. Или жена му.
– И аз така му казах – отвърна Бижу с навлажнени яркосини очи, – но той не ми вярва!
– И какво очакваш от мен?
– Говори с него – почти изплака тя. – Моля те.
– Щом не вярва на теб, защо би повярвал на мен?
– Моля те, Корморан! Аз… бременна съм!
За част от секундата той имаше усещането, че във вътрешностите му плъзва сух лед, и очевидно ужасът се бе изписал по лицето му, защото тя побърза да каже:
– Не се бой, не е от теб. Току-що открих… бебето е на Анди, но…
Лицето на Бижу се сгърчи и тя го закри зад ръцете си с изряден маникюр. Страйк предположи, че адвокатът на Короната Андрю Хонболд не е заподскачал от радост при новината, че ембрион, заченат от него, сега се е сгушил в козметично обработеното тяло на любовницата му, която подозираше, че е уредила офисът му да се подслушва.
– В офиса на Хонболд да се е появил нов човек напоследък? Провеждал ли е срещи с някой, който не е ходил при него преди?
– Не знам – отвърна Бижу и вдигна към него мокрото си от сълзи лице. – Мисля, че е проклетата Матилда. Ще говориш ли с него? Моля те!
– Ще си помисля – отвърна Страйк не защото изпитваше съчувствие към Бижу, а защото му хрумна идея, която бе колкото неприятна, толкова и достоверна. Бижу протегна ръка през масата, но Страйк отдръпна своята и у него се породи нежелана асоциация с Шарлот.
– Само се канех да ти благодаря – каза тя и леко се нацупи.
– Недей. Нищо не ти обещавам.
Тя стана от бар-стола си и за момент остана загледана в него. Дори сега той усети как търси някакъв признак, че още я желае, и това също му напомни Шарлот.
– Корморан…
– Казах, че ще си помисля.
Тя взе чантата си и си тръгна.
Страйк си помисли как в офиса го чака писмена работа, отпи от бирата си и се опита да убеди сам себе си, че не иска бургер с пържени картофи. Усещаше парене зад очите, предизвикано от преумора. Стомахът му къркореше. Хилядите проблеми на деня бръмчаха наоколо му като комари. Андрю Хонболд, Бижу, Патерсън: нямаше ли си достатъчно грижи и без тези допълнителни ядове?
Предаде се и отиде до бара да си поръча храна. Когато се върна на масата си под купола, извади телефона и в дух на мазохизъм провери акаунта във Фейсбук на Кари Къртис Удс, която, естествено, не бе отговорила на молбата му да я следва, а после отвори страницата на Тормент Таун в Пинтерест, на която не бяха публикувани нови коментари след неговия собствен. Уморен от тази патова ситуация, той реши насилствено да изтръгне нещо от човека зад въпросния акаунт.
Познавали ли сте някога жена на име Диърдри Дохърти?
Натисна изпращане. Ако русата жена с очила, носеща се в тъмен басейн на рисунката, наистина бе Диърдри, това със сигурност щеше да предизвика някаква реакция.
След това издири телефона на съпругата на Джордан Рийни в салона ѝ за маникюр. След като попита за Ейва, трябваше да изчака няколко секунди, после я чу да приближава към телефона и да говори на някого на висок глас:
– …дръжте ги вътре и не ги докосвайте. Ало?
– Здравейте, госпожо Рийни. Пак съм аз, Корморан Страйк, частният детектив.
– О, вие – промърмори недоволно Ейва.
– Току-що узнах новини за Джорд…
– Да, знам, че е взел свръхдоза.
– Научих, че сте му се обадили седмица преди да го направи. За развода си ли разговаряхте?
– Изобщо не съм му се обаждала. И защо? Той знаеше за развода от месеци.
– Значи не сте му телефонирали преди седмица?
– Не съм му звъняла от цяла вечност. Смених си номерата на телефоните, та той да спре да ме тормози. Сигурно някоя от приятелките му се е представила за мен, та да е сигурна, че ще приеме обаждането. А той не подбира коя ще изчука. Първо те оправя, после започва да раздава шамари. Отстъпвам ѝ го, която и ще да е.
– Ясно – отвърна Страйк, а мисълта му заработи бързо. – Реакцията му на обаждането е била твърде екстремна, ако е била просто приятелка. Той правил ли е опит за самоубийство преди?