– Какво ѝ се е случило? – попита шепнешком тя.
– Мисля, че се е опитала да си причини спонтанен аборт – отвърна Робин прималяла, защото ѝ се гадеше.
– О – промълви Пени. – Не знаех какво да правя. Просто видях под вратата да изтича кръв…
Робин ужасена се питаше какво ли ще стане сега. Дали Лин нямаше да умре? Беше ли Джоу достатъчно компетентен да се справи с такава кризисна ситуация? Наясно бе също, че реагира на случката като Робин Елакот, а не като Роуина Елис, като се разкрещя на Джоу и игнорира нарежданията му, бутна Тайо, застана в защита на момичето, което се бе помъчило да абортира бебето си. А после и признанието ѝ как знае, че Лин е поела някакви растения…
– Доктор Джоу ми поръча да ти помогна да почистиш – промълви плахо Пени.
– Няма нужда – каза Робин, защото повече от всичко искаше да остане сама. – Ще се справя.
– Не – поклати глава Пени с решимост, макар да бе разтреперана. – Той ми нареди… Ама ти как му се развика – добави притеснено.
– Просто бях в шок – отвърна Робин.
– Знам… но той е докторът.
Робин си замълча, отиде да вземе една от вкоравените хавлиени кърпи, с които жените се бършеха след душ, разпростря я върху пода и започна да попива кръвта, замислена как ще обясни откъде е знаела, че Лин е взела някакви растения, без да признае, че е била през нощта в гората, където растяха.
Пени последва примера на Робин и също взе кърпа да бърше кръвта. Когато обраха повечето, Робин хвърли мръсната кърпа в коша за пране, отиде да вземе нова и пусна крана със студена вода да я намокри. Докато го правеше, отново погледна към високите прозорци над мивката. Сърцето ѝ започна да бие почти болезнено в гърдите при мисълта да си тръгне незабавно. Току-що бе чула първата индикация, че Уил Еденсор изпитва съмнения относно Църквата, но нямаше представа как би могла да се измъкне от бедата, в която се бе насадила. Само да можеше да се отърве някак от Пени, би могла да излезе през един от прозорците и да скочи от другата страна на сградата, невидима от вътрешния двор. После щеше да хукне към гората, докато началството бе ангажирано с Лин, щеше да вдигне тревога и да повика линейка във фермата. Това бе правилният начин на действие. Времето ѝ тук бе приключило.
Тя се върна към изцапания под и започна да бърше с мократа кърпа последните следи от кръв.
– Отивай на вечеря – поръча на Пени. – Аз ще довърша тук, почти съм готова.
– Добре – каза Пени и се изправи. – Надявам се да не загазиш.
– Благодаря – отвърна Робин.
Изчака стъпките на Пени да заглъхнат, изправи се, захвърли мократа кърпа в коша за пране и тъкмо бе направила две крачки към мивката, когато на прага се появи фигура в бяло.
– Папа Джей иска да те види – каза Луиз Пърбрайт.
73
Озоваваме се в близост до повелителя на мрака…
„Идзин“, или „Книга на промените“
– Не съм довършила – глупаво възрази Робин, като посочи към пода, който още розовееше.
– Ще пратя друг да го свърши – каза Луиз. Нервно потъркваше подутите си от артрит кокалчета на пръстите. – Най-добре идвай.
На Робин ѝ отне миг да накара треперещите си крака да се раздвижат. Тя тръгна след Луиз навън от банята и през пустото спално помещение. За кратък момент ѝ мина през ума да хукне по прохода между постройките и да се прехвърли през вратата с пет греди, но нямаше увереност, че ще успее да стигне до гората, без да я хванат, тъй като имаше твърде много хора във вътрешния двор, някои пред басейна на Дайю за обичайното отдаване на почит, други тръгнали към трапезарията.
Луиз и Робин също спряха пред басейна. Когато Робин изрече „Удавената пророчица ще благослови всички, които я почитат“, усети как езикът ѝ залепва за небцето. След като намокри челото си с вода, последва Луиз към резбованите с орнаменти на дракони врати на фермерската къща.
Вътре отминаха застланото с червен килим стълбище и спряха пред лъскава черна врата от лявата страна на коридора. Луиз почука.
– Влез – чу се гласът на Джонатан Уейс.
Луиз отвори, посочи с жест на Робин да влезе и затвори вратата зад нея.
Стаята беше голяма и много красива. За разлика от офиса на Мадзу, тук нямаше претрупаност. Стените бяха покрити с тъкан в турскосиньо и покрай тях имаше елегантни и модерни шкафове с полици, изкусно осветени от скрити лампи, по които бяха наредени фигурки от сребро и слонова кост, повечето с китайски мотиви. В облицована с мрамор камина гореше огън. Пред нея на черно кожено канапе седеше Джонатан Уейс сам и се хранеше от различните ястия, сервирани на ниска черна лакирана маса.