– Аха – каза Уейс, остави ножа и вилицата си и се изправи. – Роуина.
Облечен бе в скъп вариант на белите анцузи, носени от останалите във фермата, направен, както изглеждаше, от сурова коприна. На краката му имаше също толкова скъпи на вид кожени чехли. Робин усети кръвта да се изцежда от лицето ѝ, докато той вървеше към нея.
Уейс я придърпа в прегръдка. Робин още се усещаше, че трепери, и знаеше, че и той го е почувствал, защото я притискаше толкова силно, че гърдите ѝ се бяха сплескали срещу гръдния му кош. Той миришеше на одеколон със сандалово дърво и я държа така достатъчно дълго, че тя да се почувства още по-неловко. Опитваше се да се отпусне, но всеки мускул в тялото ѝ бе напрегнат. Най-сетне Уейс разхлаби прегръдката си, макар да продължаваше да я държи, тъй че да я огледа отблизо с усмивка.
– Та ти си била прекрасна.
Робин не знаеше дали това е изречено със сарказъм. Той изглеждаше искрен. Накрая я пусна.
– Ела – каза и се върна на канапето, а на нея посочи кресло, поставено под прав ъгъл спрямо камината.
– Чух как си помогнала да бъде изродено бебето на Мадзу, Роуина – каза Уейс. – Благодаря ти от сърце за службата.
Объркана за момент, Робин осъзна, че той говори за дъщерята на Ван.
– О – промълви. Устата ѝ още бе толкова суха, че едва можеше да изрече и дума. – Да.
– А тази вечер си предложила утеха на бедната Лин – продължи Уейс все така усмихнат, докато сипваше рагу в чинията си. – Простено ти е, че си говорила непочтително на доктор Джоу – добави.
– Аз… о, добре… тоест благодаря – отвърна Робин.
Сигурна беше, че Уейс режисира някаква игра. Миризмата на богати ястия непосредствено след тази на кръв накара стомаха ѝ да се преобърне. Дишай, поръча си. Говори.
– Лин ще се оправи ли?
– „Ян се движи напред и назад, нагоре и надолу“ – цитира Уейс, без да престава да се усмихва. – Направила е глупост, както сигурно си се досетила. Защо не каза на никого, че е поглъщала пелин? – попита уж небрежно, като отново хвана вилицата и ножа.
– Аз не знаех – отговори Робин и по скалпа ѝ отново изби пот. – Беше догадка. Видях я с растения преди известно време.
– Кога беше това?
– Не мога да си спомня. Просто един ден видях, че ги държи. И като забелязах обрива ѝ тази вечер, си казах, че прилича на алергия.
– Алергии не съществуват – изрече невъзмутимо Уейс. – Обривът е следствие от бунта на плътта ѝ срещу онова, което фалшивата ѝ същност я е накарала да стори.
– Доктор Джоу ще може ли да ѝ помогне?
– Разбира се. Той повече от всеки жив човек разбира как работи духът.
– Отведе ли я в болница?
– В момента я лекува, а Тайо ще я отведе на място, където да се възстанови, така че нямай грижа за Лин – каза Уейс. – Искам да говорим за теб. Чувам… противоречиви отзиви.
Той ѝ се усмихна, докато дъвчеше, после разшири очи, преглътна и каза:
– Колко шокиращо несъобразителен съм… ти си пропускаш вечерята.
Той натисна малък звънец, поставен сред съдовете на масата. Мигове по късно се появи Шона с обръснатата глава, цялата сияеща.
– Шона, още една чиния, чаша и прибори за Роуина, моля те – поръча Уейс.
– Да, Папа Джей – отвърна Шона важно, поклони се и излезе от стаята.
– Благодаря – каза Робин, като се опитваше да играе ролята на невинна жена, член на Църквата, отчаяно стремяща се към одобрението на Джонатан Уейс. – Простете, но… какви противоречиви отзиви има за мен?
– Казват, че си много усърдна в работата – подхвана Уейс. – Никога не се оплакваш, че си уморена. Демонстрираш находчивост и смелост. Както чух, раждането е било дълго, а ти си се лишила от сън, за да помагаш. Също така си намерила Емили в Норич, когато ѝ е прилошало, нали? Доколкото знам, и преди си се застъпвала за нея, когато Дзян я е инструктирал. Тази вечер първа си се притекла на помощ на Лин. Мисля, че трябва да те наричам Артемида. Знаеш ли коя е Артемида?
– Гръцката богиня на лова?
– На лова – повтори Джонатан. – Интересно, че първо спомена лова.
– Само защото съм виждала нейни статуи с лък и стрела – каза Робин, притиснала длани към коленете си, за да ги спре да треперят. – Всъщност май не знам друго за нея.
Вратата се отвори и Шона се появи с всичко поръчано от Уейс. Постави чиния, чаша, нож и вилица пред Робин, отново се поклони с лъчезарна усмивка на Уейс и се оттегли, като затвори вратата след себе си.
– Яж – нареди Уейс на Робин и сам ѝ наля вода в чашата. – Има куп противоречия у Артемида, също както при човешките въплъщения на божественото. Тя е ловец, но още и закрилник на преследваните, на момичета до възраст за омъжване, богиня е на раждането и… колкото и странно да е… на целомъдрието.