Той я погледна, преди да насочи отново внимание към храната си. Робин изпи глътка вода в опит да отстрани сухотата в устата си.
– Аз лично – продължи Уейс – не отхвърлям с пренебрежение ученията на онези, които са приемани от конвенционалните религиозни хора като езичници. Не вярвам, че християнската концепция за Бог е по-валидна от тази на древните гърци. Всички субективни опити да се нарисува пълна картина на Благословената Божественост са неизбежно частични и белязани от грешки.
Освен твоята картина, помисли си Робин. Сервирала си беше рагу и полента и започна да се храни. Стори ѝ се по-вкусно от всичко, което бе хапвала някога, или причината просто бе продължителното ѝ лишение от истинска храна.
– Освен това си била щедра към Църквата, Артемида – отбеляза Уейс. – Хиляда лири! Благодаря! – Той отново лепна на лицето си познатото смирено и признателно изражение и притисна ръка към сърцето си.
– Би трябвало по-рано да го направя – поклати глава Робин.
– Защо го казваш? – повдигна вежди Уейс.
– Защото знам, че други хора направиха дарения преди мен. Би трябвало…
– „Би трябвало“ нищо не значи. От значение е само направеното. Пътуването към чистия дух по същество е процес на засилване на активността. Молитви, медитация, учене: това са все действия. Съжаленията са неактивни и са полезни само дотолкова, доколкото ни тласкат напред към още действия. И тъй, всичко това е чудесно, но… – Усмивката на Уейс помръкна. – Дневникът ти е… леко разочароващ.
Сърцето на Робин отново запрепуска. Що се отнасяше до дневника, беше си взела поука от онова, което каза Ниъм Дохърти: всеки ден едно нещо, което ти е харесало, и едно нещо, което си научил.
– Никакви въпроси, никакви съмнения – поклати глава Уейс. – И никаква индикация за вътрешния мир на Роуина.
– Стараех се да не проявявам егомотивация – отвърна Робин.
Уейс издаде лаещ смях, който я накара да подскочи.
– Точно това очаквах да кажеш, Артемида.
На Робин ѝ бе неприятно това повтаряне на новия ѝ прякор. Знаеше, че целта е едновременно да я поласкае и дестабилизира.
– Чувам, че си същата и при лекциите на доктрината. Никога не търсиш обсъждане или изясняване. Прилежна си в ученето, но мълчалива. Не проявяваш любопитство.
– Мислех…
– …че това би било показателно за егомотивация? Ни най-малко. Аз имам максима: предпочитам откровен скептик пред сто, които вярват, че познават Бог, но в действителност се опияняват от собствената си набожност. Само че тази липса на любопитство и опониране ме заинтригува, защото ти не си склонна към пасивно подчинение, нали? Неведнъж си го показвала.
Докато Робин се чудеше какво да отговори на това, отвън се разнесе шум от движение, стържене от обувки по пода и после прозвуча гласът на Лин:
– Н-н-не искам да отивам… Н-н-не!
– Музика – каза Уейс, пусна приборите си на масата, при което те изтракаха, и се изправи. Отиде спокойно при дискретно поставен в стената панел, натисна бутон и стаята се изпълни с класическа музика. Робин чу входните врати на къщата да се затръшват. Имаше време да си припомни, че Лин почти сигурно бе родна дъщеря на Уейс, преди той да седне на канапето и да заговори, сякаш нищо не бе станало.
– Та така, озадачен съм от теб, Артемида. От една страна – пасивност, безпрекословно подчинение, безукорна работна етика, дневник, в който не се задават въпроси, голямо дарение на Църквата. Но от друга – силна и динамична индивидуалност. Извън семинарите, посветени на доктрината, се опълчваш на авторитетите и оказваш съпротива да се ангажираш по-дълбоко с нормите на Църквата. Демонстрираш силна материалистична привързаност към важността на тялото и го поставяш над нуждите на духа. Откъде тези противоречия, Артемида?
Робин, почувствала малко сила у себе си, след като се подкрепи с храна и вода, отвърна:
– Опитвам се да се уча и да се променя. Бях много склонна към спорове, преди да се присъединя към Църквата. Тъкмо затова годеникът ми скъса с мен. Предполагам, че… фалшивата ми същност още присъства, вкопчила се е в мен.
– Много спретнат и логичен отговор – усмихна се отново Уейс.
– Опитвам се да съм честна – изтъкна Робин. Запита се дали, ако се разплаче, ще е по-убедителна. Нямаше да ѝ е трудно да пусне сълзи след шока от последния час.
– Чух – каза Уейс, – че един-единствен път си проявила интерес да оспориш църковната доктрина. Било е в разговор с младия Уил в зеленчуковата градина.