– Не спорех с него – каза Робин и внимаваше да не прозвучи, сякаш се оправдава. – Аз направих грешка, а той ме поправи. Няколко пъти, за да съм точна.
– Е, Уил повече го бива да запомни доктрината, отколкото да я приложи в живота – пак се усмихна Уейс. – Той е умен младеж, но още не е постигнал чистия дух, защото постоянно се препъва на шеста стъпка. Знаеш ли коя е шеста стъпка?
– „Чистият дух знае, че приемането е по-важно от разбирането“ – изрецитира Робин.
– Много добре – похвали я Уейс. – Материалистът търси разбиране, докато чистият дух търси истината. Там, където материалистът вижда противоречия, чистият дух улавя отделните идеи, които са част от цялото, а него само Божествеността може да схване. Уил не може да се освободи от привързаност към материалистичната концепция за знанието. Опитва се, изглежда, че успява, и ето че после отново прави крачка назад.
Уейс погледна изпитателно Робин, но тя не каза нищо, уверена, че ще е опасно да покаже особен интерес към Уил. Като стана ясно, че няма да коментира, Уейс продължи:
– Също така в зеленчуковата градина си опонирала на Дзян в защита на Емили.
– Да – призна Робин. Реагирах инстинктивно, бях…
– Инстинктивно – повтори Уейс. – Интересен избор на дума. Тя е много любима на материалистите. Само когато човечеството се отърве от долните емоции, които наричаме инстинкт, имаме шанс да спечелим в борбата си срещу злото. Но твоят… ще използвам собствената ти дума… инстинкт изглежда особено тясно свързан с Подривните, Артемида.
– Не ви разбирам – каза Робин.
– Уил. Емили. Дори тихичката Лин има своите Подривни тенденции – поясни Уейс.
– Аз почти не познавам никого от тях – поклати глава Робин.
Известно време Уейс не каза нищо. Опразни чинията си, избърса уста с ленената салфетка и чак тогава заговори:
– Чух, че Откровението ти било трудно. Появила се Дайю.
– Да – кимна Робин.
– Тя го прави, когато усеща, че Църквата е под заплаха.
Той погледна към Робин вече без да се усмихва и тя се насили да го погледне и да изобрази на лицето си объркване, а не паника. Големите му тъмносини очи бяха непроницаеми.
– Вие… не мислите, че аз съм заплаха за Църквата, нали?
Думите излязоха като шепот, който не бе преструвка. Гърлото на Робин бе задавено.
– Ами да видим – каза Уейс без усмивка. – Изправи се да те огледам.
Робин остави ножа и вилицата ѝ да паднат в чинията и се изправи.
– Тук – каза Уейс и се отдалечи от канапето до празното място на килима в средата на стаята.
Сега бяха лице в лице един с друг. Робин не знаеше какво следва: понякога Бека или Мадзу ги повеждаха към прости движения от йога като част от медитацията им, а Уейс стоеше, сякаш се канеше да даде физически инструкции.
След като се взира безизразно в нея в продължение на десет секунди, той посегна и постави ръце върху гърдите ѝ. Робин стоеше напълно неподвижна и не чувстваше нищо друго освен шок. Сякаш наблюдаваше отстрани собственото си тяло и едва чувстваше как Уейс я гали.
– Духът е единственото от значение – каза Уейс. – Тялото е несъществено. Съгласна ли си?
Робин каза „да“ автоматично или поне се опита да го направи, но от устата ѝ не излезе никакъв звук.
Уейс свали дясната си ръка от гърдата ѝ, постави я между краката ѝ и започна да търка.
В мига, когато Робин отскочи назад, вратата зад нея се отвори. И двамата с Уейс се обърнаха и той дръпна и другата си ръка от гърдата ѝ. Бека и Мадзу влязоха в стаята, първата в белия си анцуг, а другата с бяла роба до земята като вещица младоженка с дългата си черна коса. При отворената врата отгоре се чуваше бебето Исин.
Трудно бе да се каже коя от жените изглеждаше по-бясна и възмутена. Май нито Мадзу, нито Бека бяха научили урока за материалното притежание: беше очевидно, че и двете пламнаха от гняв, като видяха ръцете на Уейс върху Робин. След няколко мига на ледено мълчание Бека изрече с висок и студен глас:
– Джайлс има питане.
– Ами прати го да дойде тогава. Можеш да си вървиш, Артемида – каза Уейс напълно спокоен и отново усмихнат.
– Благодаря – промълви Робин.
Когато мина покрай двете жени, усети специфичната миризма на Мадзу на благовония с примес на нечистотия. Измина коридора забързано под звуците на ревящото горе бебе. Умът ѝ бе в паника, тялото ѝ гореше там, където Уейс я бе докосвал, сякаш я бе дамгосал през дрехите.
Бягай още сега.
Но те ще ме видят на камерите.