Робин бутна вратите с орнаменти на дракони. Кървавото слънце потъваше в небето. Хора кръстосваха из двора, заети с вечерните си задачи. Робин се насочи автоматично към басейна на Дайю, по чиято повърхност играеха леки вълнички и проблясваха като рубини под залеза. Постоянният шум на фонтана бучеше в ушите ѝ.
– Удавената пророчица ще благослови…
Но Робин не можеше да изрече думите. Усещаше, че ще повърне, и без да я е грижа, че привлича любопитни погледи, хукна към спалното помещение, където едва се добра до една от тоалетните. Там повърна малкото рагу и полента, които бе успяла да погълне в присъствието на Джонатан Уейс, после се отпусна на колене и сухите ѝ напъни продължиха, а кожата ѝ лепнеше, изтръпнала от отвращение.
74
Деветка най-отгоре:
Упоритостта вкарва жената в опасност.
Луната е почти пълна.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Минаха два дни, през които страхът не напускаше Робин и бе в степен, която не бе познавала никога преди. Нямаше убежище, никакво безопасно място. Тя знаеше, че сигурно е дадено нареждане да бъде държана под постоянно наблюдение, защото една или друга жена неотлъчно бе до нея през часовете, когато беше будна, дори когато ходеше до банята. Единственото позитивно бе, че Тайо, който бе отвел Лин до някаква неизвестна локация, още не се беше върнал във фермата.
На Робин ѝ бе нужен повече кураж от всякога да напусне леглото си в четвъртък вечер, за да напише писмо до Страйк. Изчака много по-дълго от обичайното, за да тръгне, решена да се увери, че всички спят дълбоко. Нямаше опасност тя самата да се унесе поради високото ниво на адреналин. След като се измъкна от спалното помещение, забърза през полето, убедена, че всеки миг ще чуе вик зад гърба си.
Когато стигна до оградата по периметъра на имота, откри две писма в тайника. Мърфи ѝ съобщаваше, че заминава за две седмици в Сан Себастиан и макар да бе ѝ писал с обич, тя долови подтекста на недоволство, че не е там да го придружи. Писмото на Страйк описваше опита за самоубийство, направен от Джордан Рийни.
След като написа двата си отговора, Робин остана седнала на студената земя, парализирана от нерешителност. Дали да не тръгнеше сега, когато още имаше тази възможност? Да се провре през бодливата тел и да чака онзи, който щеше да дойде за писмата, да я прибере? Късно беше вече да се вика линейка за Лин, но интензивният надзор над нея я караше да се чуди дали би могла да постигне нещо дори да останеше. Вече губеше надежда, че някога ще има възможност отново да разговаря с Емили Пърбрайт, предвид че и двете постоянно бяха заобиколени от други членове на Църквата.
Но пък оставаше Уил, който бе показал определени признаци на съмнение в Църквата по време на разговора с Ноли в кухнята. Сега бе научила, че това не е аномалия, че Уил постоянно се е запъвал на стъпка шест към постигане на чистия дух, и ѝ стана ясно защо един умен и образован младеж с голям доверителен фонд е държан в Чапман Фарм, вместо бързо да бъде изстрелян в йерархията като лектор на семинари и да пътува по света с Джонатан Уейс. Ако можеше да постигне един последен разговор с Уил, струваше си да остане.
Робин сгъна писмата си и ги постави в пластмасовия камък, скъса бележките от Райън и Страйк и ги изхвърли на пътя, прекара още две минути да излапа десертчето „Дъбъл Декър“, оставено ѝ от агенцията, а после се отправи обратно през гората.
Изминала беше само десет метра, когато чу кола да забавя скорост зад нея, и се шмугна зад едно дърво. На светлината от интериора на колата видя Баркли и остана да наблюдава как той слезе от маздата, внимателно се прехвърли през оградата от бодлива тел и извади посланията на Робин от тайника. Все така скрита и надзъртаща между клоните, Робин се поколеба дали да не го повика, но не можа да се накара да го стори. От колегата ѝ я деляха едва десет метра, а тя се чувстваше като призрак, на когото не му е работа да си приказва с живите хора. Остана да гледа как Баркли се прехвърли отново през оградата, качи се в колата и отпътува, после се извърна и отново тръгна, като се бореше с напиращите сълзи.
Прекоси студеното поле и най-после се добра до спалното помещение, без да бъде забелязана. Донякъде заради влязлата в организма ѝ захар, но и защото паниката от рискованото ѝ начинание се уталожваше много бавно, Робин остана будна през остатъка от нощта и се почувства почти облекчена, когато камбаната зазвъня, за да събуди всички.
75