Така духовно извисеният човек контролира гнева си
и въздържа инстинктите си.
„Идзин“, или „Книга на промените“
– Какво мислиш?
Страйк току-що бе прочел последното писмо на Робин от Чапман Фарм и погледна Баркли, който го беше донесъл от Норфък преди двайсет минути, а сега стоеше на прага на вътрешния офис и държеше чаша с кафе, приготвено му от Пат.
– Време ѝ е вече да излиза оттам – каза Страйк. – Може би ще имаме достатъчно основание за полицейско разследване, ако не са откарали онова момиче Лин в болница.
– Да – кимна Баркли, – а да не говорим за сексуалното посегателство.
Страйк не каза нищо, а отново насочи поглед към последните редове от писмото на Робин.
и Уейс ме опипа. Не стигна далеч, защото Мадзу и Бека влязоха.
Знам, ще кажеш да изляза, но трябва да разбера дали Уил не може да бъде убеден да напусне. Сега не мога да си тръгна, твърде близо съм. Още една седмица и може да се получи.
Моля те, ако можеш, провери дали Лин е приета в местната болница, тревожа се за нея.
Робин х
– Да, определено трябва да излезе – отсече Страйк. – В следващото писмо ще ѝ пиша да чака до камъка да я приберем. Това вече беше повече от достатъчно.
Тревожеше го не само онова, което Робин описваше като „опипване“ от страна на Уейс – какво всъщност означаваше?, – но и фактът, че тя бе станала свидетел на нещо, силно инкриминиращо Църквата. Естествено, точно с тази цел бе влязла в Чапман Фарм, но Страйк не бе очаквал тя да остане там след видяно тежко провинение, което криеше сериозна опасност. Можеше да разбере защо си е признала, че е видяла Лин с онези растения, но с това тя сериозно се бе компрометирала и би трябвало веднага след случката да излезе. На стената зад него имаше табло, показващо колко хора около Папа Джей са умрели или изчезнали.
– Какво? – попита той с впечатлението, че Баркли току-що му е казал нещо.
– Попитах какво ще правиш тази сутрин?
– О, ще уволнявам Литълджон.
Той извади снимка на телефона си и го подаде на Баркли.
– Първото, което е сторил след връщането си от Гърция, е било да иде при Патерсън. Крайно време е да получа нещо срещу всички пари, които изръсих.
– Чудесно – одобри Баркли. – Може ли да го сменим с човека, който е направил тази снимка?
– Не и ако не искаш до вторник от този офис да изчезне всичко, което става за продан.
– И къде смяташ да го направиш?
– Тук. Той е на път за насам.
– Може ли да остана да гледам? Ще е единственият ми шанс да чуя гласа му.
– Мислех, че ще следиш Франк Две.
– Това ще правя, да. Всъщност ще го гледам как той зяпа Мейо с часове. Ако ще предприемат нещо, ще ми се скоро да го направят.
– Нямаш търпение да отвлекат клиентката ни ли?
– Знаеш какво имам предвид. Това може да продължи месеци.
– Имам усещането, че много скоро ще стане напечено.
Баркли си тръгна. Страйк го чу да се разминава с Литълджон в коридора и да изсумтява доволно: чакал бе с нетърпение да му се случи онова, което предстоеше.
– Добро утро – каза Литълджон, като застана на прага, току-що освободен от Баркли. Късата му прошарена коса бе грижливо сресана, а очите му с уморен от живота поглед бяха насочени към Страйк.
– Може ли да си направя кафе преди…?
– Не – отсече Страйк. – Влез, затвори вратата и седни.
Литълджон примигна, но направи каквото му бе казано. Сега, вече нащрек, седна на стола на Робин зад съдружническото бюро.
– Би ли обяснил това? – попита Страйк, като бутна телефона си по бюрото с отворената на него снимка, направена предишния ден, на която Литълджон и Патерсън бяха пред офиса на последния в Мерилибоун.
Последвалото мълчание продължи близо две минути. Страйк, който вътрешно се чудеше дали Литълджон ще каже „Просто го срещнах случайно“, или „Добре, спипа ме“, остави тишината да се проточи, без да я нарушава. Накрая сътрудникът издаде нещо средно между сумтене и ахване. И после направи това, което Страйк не бе очаквал – разплака се.
Ако от Страйк бе поискано да класира всички, които бе видял да плачат напоследък, предвид изпитаното от него съчувствие към болката им, без колебание би отредил последното място на Бижу. Сега обаче осъзна, че има категория плачещи, които презира дори повече от жена, играла двойна игра и станала нейна жертва. И това беше мъж, положил всички усилия да разбие нечий бизнес, да съсипе репутацията на човека, да провали разследване на двама извратени типове, преследващи жена, и да причини на въпросната жена допълнителна уплаха и стрес. Всичко това най-вероятно бе направено за пари и все пак сега той очакваше жалост, задето е бил разкрит.