Макар Страйк да бе изкушен да му предостави реална причина да плаче, реши, че може да се възползва от опита на Литълджон да покаже разкаяние. Ето защо не направи никакъв коментар, докато мъжът хлипаше, а предпочете да изчака какво се задава.
– Затънал съм в дългове – изтърси накрая Литълджон. – Навлякох си беля. Правех залози онлайн. На блекджек. Имам проблем.
Аз ще ти покажа какво е проблем. Само почакай.
– И какво общо има това?
– В безизходица съм – проплака Литълджон. – Жена ми не знае колко е зле работата. Мич – посочи Литълджон към Патерсън на снимката – ми даде заем, та да се отърва от най-опасните хора. Безлихвен.
– В замяна на което ти се съгласи да ме съсипеш.
– Аз никога…
– Пусна змия през вратата на Таша Мейо. Опита се да получиш достъп до този офис, когато не би трябвало да има никой тук, с вероятното намерение да сложиш подслушвателни устройства. Заловен си от Пат в намерение да снимаш досието на Енделсор…
– Тази Пат те е излъгала.
– Ако ще ме осведомиш, че е на шейсет и седем години, това вече го знам. Чудо голямо.
Разочарованието на Литълджон, че този му коз е пропаднал, беше видимо, но Страйк остана доволен да научи, че клеветенето на други хора е предпочитаната стратегия на Литълджон да се измъква от бъркотии. С такъв човек можеше да се постигне много.
– Защо Патерсън прави това? – попита Страйк.
– Вдигнал ти е мерника – отвърна Литълджон и подсмръкна, защото носът му беше потекъл. – Стар приятел е на Рой Карвър. Ядосан ти е, че си го отстранил, и се вбесява от цялата публичност около теб, от това, че клиентите масово търсят теб, а не него. Каза, че му отнемаш хляба. Вбеси се, задето Колин Еденсор се отказа от нас и дойде при теб.
Сълзи закапаха от изморените от живота очи на Литълджон.
– Но аз предпочитам да работя за теб. Мога да съм ти полезен.
С огромно усилие Страйк се въздържа да попита каква полза би могъл да има от безволев предател, който нито имаше морала да откаже да тероризира бездруго уплашена жена, нито достатъчно ум да предотврати изобличаването си като саботьор. На Страйк му бе ясно как тази негова склонност към самозаблуда и пожелателно мислене го бе довела до разоряване чрез високи залози на блекджек.
– Е, ако искаш да си полезен – каза Страйк, – започвай сега. – Върни ми телефона.
Той извади на екрана снимката на тъмнокосата жена, навъртала се на ъгъла на Денмарк Стрийт.
– Коя е тя?
Литълджон погледна снимката, преглътна и отговори:
– Да, тя е един от агентите на Мич. Казах му, че си накарал да ме следят. И за да се подсигури, той пусна Фара по теб.
– Как е цялото ѝ име? – попита Страйк и отвори бележника си.
– Фара Наваби – промърмори Литълджон.
– А какво ти е известно за подслушвателни устройства в кабинета на Андрю Хонболд?
– Нищо – прекалено бързо отвърна Литълджон.
– Слушай – заговори тихо Страйк и се наклони напред. – Хонболд не би пуснал кого да е там. Жена му вече го е спипала в крачка, не ѝ е нужно да го подслушва, за да го просне на простора. Някой е решил, че си струва трудът да постави незаконно подслушвателно устройство в кабинета на Хонболд, а напоследък неговото име и моето се появяват редом в пресата. Така че, като отида при Хонболд и му покажа снимката на Патерсън, твоята, на Фара…
– Фара беше – смотолеви Литълджон.
– Така си и мислех. – Страйк се облегна на стола си. – Е, смятам, че приключихме. При дадените обстоятелства ще разбереш защо няма да накарам Пат да ти даде дължимото възнаграждение.
– Не, чуй – заговори в паника Литълджон, очевидно предусещащ как много скоро ще бъде изхвърлен и от агенция „Патерсън“. – Имам още сведения за теб.
– Какви например?
Литълджон извади своя телефон от джоба си, натисна няколко бутона и после обърна екрана към него. Пред Страйк бе снимка на Мидж и Таша Мейо, които се смееха заедно пред дома на Мейо в Нотинг Хил, и двете с пазарски пликове от „Уейтроуз“ в ръце.
– Плъзни надясно – каза Литълджон.
Страйк го направи и видя снимка на Мидж, излизаща от дома на Мейо във вечерен час.
– Втората е от снощи – поясни Литълджон. – Щях да я дам на Мич.
– Сигурен съм, че има невинно обяснение – каза Страйк, макар в нищо подобно да не бе сигурен. – Ако това ти е всичкото в запас…
– Не е… имам информация за Патерсън.
– Ще си я получа сам, ако я искам.