– Не, слушай – настоя Литълджон. – Мога да ти дам нещо за случая с Църквата. Мич разполага със запис. Не го предаде на Еденсор, когато той се отказа от услугите му.
– И що за запис? – попита скептично Страйк.
– На Кевин еди-кой си, който напуснал Църквата. Кевин Първис?
– Пърбрайт – поправи го Страйк.
– Да, точно така. Мич го е записал тайно.
– Защо Патерсън ще записва тайно Пърбрайт, който вече е дал на Еденсор всяка известна му информация?
– Между Пърбрайт и Еденсор е имало охладняване, нали така? Малко преди Пърбрайт да бъде застрелян. Вече не са си говорели.
Интересът на Страйк леко се повиши, защото бе истина, че сър Колин и Кевин Пърбрайт бяха спорили, след това почти не бяха имали контакт в промеждутъка между случката, когато Кевин бе подиграл Джайлс Хармън на публичното му четене, и убийството на Пърбрайт.
– В имейл, който Пърбрайт е пратил на Еденсор – продължи Литълджон умолително, – Пърбрайт е казал, че вече сглобява нещата, но е премълчал нещо, нали така? Мич доникъде не стигаше със случая, така че прати Фара при Пърбрайт да го разприказва и да измъкне нещо ново от него. Пърбрайт не беше наред психически и Мич се опасяваше, че ако го разпитат официално, Пърбрайт ще изнесе всичко в блога си. Беше станал прекалено устат.
– И защо Патерсън не е дал записа на Еденсор?
– Защото е с много лошо качество. Не се чува много. Фара е сгафила, а после е докладвала на Мич, че Пърбрайт не е казал нищо полезно.
– И това е ценната улика, която според теб ще ме накара да те задържа на работа? Запис, на който нищо не се чува, на разговор, несъдържащ нищо от полза?
– Да, но тук става въпрос за теб все пак – отчаяно настоя Литълджон. – Ти ще извлечеш от него максимума.
Ако имаше нещо, което да добави и обида към злосторничеството, по мнението на Страйк това бе опит за ласкателство след доказано предателство. Отново прехапа език да не изрече: „Я върви по дяволите“.
– След като записът е безполезен, защо Патерсън не го е изхвърлил?
– Ами… метна го в сейфа и забрави за него. Видях го там последния път, като го отворих.
– Добре – изрече бавно Страйк. – Донеси ми записа и може отново да проведем разговор относно перспективите ти за работа.
Много кратък разговор ще е, мамка му.
– Благодаря ти – изрече ентусиазирано Литълджон. – Благодаря, Корморан, нямам думи да ти изкажа колко съм ти признателен. Наистина имам нужда от тази работа, не знаеш какво ми беше с всичкото това напрежение, но стига да съм на твърдо възнаграждение, ще измисля изход, ще взема заем или нещо такова… няма да съжаляваш. Аз съм лоялен човек – заяви безсрамно той. – Не забравям стореното ми добро. Няма да имаш по-предан човек в тази агенция…
– Спести си приказките. Още никакъв запис не си ми донесъл – прекъсна го Страйк.
Щом Литълджон напусна офиса, Страйк се обади на Мидж.
– Здрасти – отвърна тя след две позвънявания.
– Би ли ми обяснила защо ходиш на пазар с клиентката ни?
– Какво? – заекна стресната Мидж.
– Ти. Таша Мейо. „Уейтроуз“ – процеди Страйк, като едва удържаше яда си.
– Не съм пазарувала с нея – със смаян тон отвърна Мидж. – Единият се скъса, това е.
– Кой се скъса?
– Единият от пазарските ѝ пликове, кое друго? Помогнах ѝ да събере нещата.
– И как оставаш под прикритие, като ѝ помагаш да си събере покупките?
– Да му се не види, Страйк – вече ядосана заговори Мидж. – А какво се очакваше да направя? Да стоя и да гледам как консервите ѝ се търкалят по улицата? Далеч по-подозрителна щях да бъда, ако не ѝ бях помогнала. Това правят жените, помагат си взаимно.
– Защо си излязла от къщата ѝ през нощта?
– Каква ти нощ? Беше девет часът. И откъде знаеш…
– Отговори на въпроса, мамка му!
– Тя ме повика. – Вече звучеше раздразнена. – Чула шумове пред задната врата. Брат ѝ бил заминал на север и тя се притесняваше, че е сама у дома, след като си я наплашил за Франковците.
– И от какво беше шумът?
– Котка беше съборила капака на контейнера за смет.
– Колко време прекара в дома ѝ?
– Не знам, около час.
– И какво прави там цял час?!
– Казах ти, тя беше притеснена! Но ти как изобщо…?
– Била си снимана. Литълджон току-що ми показа снимките.
– Тоя проклет гадняр – изпъшка Мидж.
– Какво се случи, докато беше вътре в къщата?
– Ама ти какво намекваш? – разпали се Мидж.
– Задавам ти прост въпрос.
– Пихме кафе, ясно?
– И как, да му се не види, не забеляза, че Литълджон държи къщата под наблюдение?