В четвъртък следобед Робин бе пратена да работи в перачницата, тухлена сграда с бетонен под с редици от перални машини с индустриален размер и стойки за сушене върху макари, за да бъдат издигани чак до тавана. Жените, които придружиха Робин до вратата, си тръгнаха, след като тя влезе вътре, очевидно решили, че там има достатъчно хора, които да зареждат прането, да го изваждат и простират, дето щяха да я държат под око.
Неспирният шум от пералните машини налагаше на работниците да повишават глас, ако искаха да бъдат чути. След като получи торба с мръсни дрехи и инструкции как да регулира машината, Робин заобиколи ъгъла към втората редица с перални и с подскочило от радостно вълнение сърце видя Уил коленичил пред една от тях да вади мокро пране в кош. До него нагласяше регулатор Марион Хъксли, същата онази, която бе толкова явно заплесната по Джонатан Уейс при пристигането им във фермата. Робин не беше контактувала с нея от седмици.
Тежкият режим на работа и значителната загуба на тегло извънредно много бяха състарили Марион и кожата по изпитото ѝ лице бе провиснала, а съвсем не бе изглеждала така, когато се бяха качили на микробуса в Лондон. Боядисаната ѝ червена коса бе израсла и сега се виждаха четири пръста бели корени.
Нито Уил, нито Марион чуха приближаването на Робин и едва когато тя избра пералнята до тази на Уил, той вдигна очи към нея.
– Здравей – каза Робин.
– Здравей – промърмори Уил.
След като освободи заплелата се маса от мокри дрехи, той вдигна тежкия кош и се отдалечи. Робин започна да поставя своите в барабана. Околният шум бе толкова силен, че чак като чу силен глас в ухото си „Ей!“, осъзна, че Марион се е опитвала да ѝ говори.
– Здравей – каза Робин и се усмихна, преди да е регистрирала, че Марион изглеждаше бясна.
– Не знам как имаш наглостта да се разхождаш наоколо и да се подхилваш.
– Съжалявам, какво? – смаяна отрони Робин.
– Редно е да съжаляваш! Сееш лъжи за Папа Джей.
– Не съм казала и дума за…
– Твърдяла си как е имал духовно единение с теб.
– Не, аз…
– Всички знаем, че лъжеш. Никаква духовна съпруга не си!
– Никога не съм казвала…
– И знаеш ли какво? – процеди Марион. – Удавената пророчица ще се разправи с теб.
– Не разбирам за какво…
– Вече е видяна – заяви Марион. – В гората. Идва около времето за Появата си. Дошла е да защити Папа Джей.
Робин знаеше, че в момента гледа автентичното лице на фанатизма. Нещо кораво и чуждо живееше под кожата на човешкото създание пред нея, нещо, с което не можеше да се спори. И все пак тя се чу да промълвява умолително „Марион“, без да има идея какво ще каже на жената, ала преди да е открила думи, Марион я заплю в лицето.
Робин усети плюнката да я удря точно под лявото око и нещо у нея се пречупи, последните ѝ задръжки рухнаха. Те всички са побъркани. Луди хора. Робин грубо блъсна Марион настрани и отиде до мястото, където Уил Еденсор провесваше мокри анцузи и чорапи върху стойка за сушене.
– Уил – изрече тя високо, за да надвика шума от пералните машини. – Искаш ли да направим духовно единение?
– Какво?
– Искаш ли да направим духовно единение? – повтори тя, като изричаше ясно думите.
– О – промълви Уил. Изглеждаше, сякаш тя му бе предложила кафе: не проявяваше особен интерес, но не показа нито смущение, нито изненада и тя се запита колко ли пъти е бил в Стаите за уединение през последните четири години. – Да, добре.
Тръгнаха заедно към вратата. Робин изгаряше от гняв към Марион, към Църквата, към цялото това лицемерие и безумие. Не можеше да се преструва повече. Стигаше ѝ толкова.
– Къде…? – обади се с подозрение възрастна жена край вратата.
– Духовно единение – отсече кратко Робин.
– О! – възкликна жената. Изглеждаше объркана и паникьосана вероятно защото не бе наясно кое е с предимство: Робин да бъде държана под наблюдение или актът, който очевидно демонстрираше истинска вярност към УХЦ. – Аз… добре…
Робин и Уил тръгнаха заедно по пътеката към вътрешния двор в мълчание. Робин се мъчеше да състави план на действие. Почти не долавяше предупредителната зародила се тревожност на фона на гнева си и на решимостта да измъкне нещо полезно от Уил през последните си часове във фермата.
Когато стигнаха до Стаята за уединение, Робин отвори стъклената врата и отстъпи назад, за да пропусне Уил да влезе пръв. После дръпна завесата пред прозорците, така че единствената светлина идваше от единичната крушка, висяща от тавана.