Уил седна на леглото и мълчаливо се зае да събува маратонките и чорапите си.
– Уил – обади се Робин, – няма нужда от това. Просто исках да говоря с теб.
Той вдигна поглед към нея.
– Това не е позволено. Или правим духовно единение, или си тръгваме оттук.
Той се изправи и свали горнището на анцуга си, при което разкри бял и неокосмен торс с всяко ребро видимо на острата електрическа светлина. Когато се обърна, за да пусне дрехите си в ъгъла, Робин видя на гърба му същите странни белези като на чернокожото момиче, което бе изпуснало Бо да избяга от детското спално помещение – сякаш гръбнакът му бе протъркан до кръв.
– Какво ти се е случило? – попита тя. – Какви са тези белези по гърба ти?
– Бях в „кутията“ – промърмори Уил.
– Защо?
Уил игнорира въпроса и се зае да смъква долнището на анцуга си. Сега стоеше съвсем гол пред нея с увиснал пенис.
– Уил, само исках да…
– Съблечи се – каза Уил и отиде до ъгъла на бунгалото, където към кран бе прикрепен къс маркуч. Взе от пода лигав сапун и започна да мие гениталиите си.
– Онова, което каза на Ноли в кухнята… – подхвана Робин с повишен глас заради плискащата се по пода вода. – Накара ме да се замис…
– Забрави го – отсече Уил и я погледна през рамо. – Точно заради това трябваше да ида в „кутията“. Не биваше да го казвам. Ако ще говориш за това, аз си тръгвам.
Той се избърса с плесенясала на вид кърпа, седна на мърлявото легло и започна да мастурбира в усилие да предизвика ерекция.
– Уил, спри – каза Робин, отклонила поглед от него. – Моля те, спри.
Той спря, но не заради Робин. Нещо, което звучеше като косачка, се бе събудило за живот пред бунгалото. Робин отиде до пролуката между завесите и видя Амандийп да коси с мрачна решимост, изписана на лицето му.
– Кой е? – попита Уил зад нея.
– Амандийп – отговори Робин. – Коси тревата.
– Това е, защото си на Трета степен – каза Уил. – Дошъл е да се увери, че ще останеш тук вътре. Съблечи се – поръча и поднови мастурбирането си. – Свали си дрехите, очаква се да сме приключили за двайсет минути.
– Престани да правиш това – умолително изрече Робин. – Просто исках да говоря с теб.
– Съблечи се – повтори той, а ръката му се движеше бясно.
– Уил, онова, което каза…
– Забрави какво съм казал – отвърна сърдито той, като още се мъчеше да извика ерекция. – Това беше фалшива същност, не го мислех истински!
– А защо го каза тогава?
– Бях… Просто не харесвам Сиймур, това е всичко. Не е редно тя да е принципал. Изобщо не разбира доктрината.
– Но казаното от теб звучи логично – настоя Робин. – Има противоречие между…
– „Човешкото знание е ограничено, а божествената истина е безгранична“ – цитира Уил. – „Отговорът“, Глава единайсета.
– Вярваш ли във всичко, казвано от Църквата? В абсолютно всичко? – попита Робин, като се насили да се обърне и да го погледне с донякъде еректиралия пенис в ръката му.
– „Упоритият отказ за сливане на индивида с колектива е белег за налична егомотивация“. „Отговорът“, Глава пета.
Моторът на косачката продължаваше да реве пред стъклените врати.
– За бога – изпъшка Робин, уловена в капан между Амандийп и мастурбиращия Уил, – ти си толкова интелигентен, защо се боиш да мислиш, защо не спираш да цитираш?
– „Материалистичните модели на мислене са вкоренени от най-ранна възраст. Разчупването на тези модели, на първо място, изисква съзнанието да се фокусира върху основни истини чрез повтаряне и медитация.“ „Отговорът“, Глава…
– Значи доброволно си промил мозъка си?
– Съблечи се!
Уил се изправи, извиси се над нея, а ръката му още работеше, за да поддържа ерекцията.
– Грях е да влизаш тук за друго освен за духовно единение!
– Ако ме принудиш да правя секс с теб, ще е изнасилване. Ще им хареса ли на УХЦ да се предяви съдебен иск срещу тях?
Косачката отвън се блъсна в далечния край на бунгалото. Ръката на Уил спря да се движи. Той се изправи пред нея, болезнено слаб, още хванал пениса си.
– Къде отведоха Лин? – попита Робин, решена да разбере.
– На сигурно място – отвърна той, преди да добави сърдито: – Но това няма нищо общо с теб.
– Значи съм тук да се слея с колектива, като не мисля, да правя секс с всеки, който поиска, но нямам право да се тревожа за член на Църквата, това ли ми казваш?
– Трябва да млъкнеш – просъска гневно Уил, – защото знам разни неща за теб. Била си в гората през нощта и си държала фенерче.