– Не е вярно – отвърна Робин автоматично.
– О, да, била си. Не го казах, за да защитя Лин, но сега това не може да ѝ навреди.
– Защо искаше да защитиш Лин? Това е материално притежание, да държиш на един човек повече, отколкото на всички други. Дали не е, защото е майка на детето ти? Защото Цин принадлежи на всички в Църквата, не само…
– Замълчи! – процеди Уил и вдигна заплашително ръка. – Замълчи, мамка му!
– Нямаш ли цитат за това? – подигра го Робин, повече ядосана, отколкото уплашена. – През всичките дни, откакто Лин я няма, не си казал на никого, че съм имала фенерче. Защо не ме издаде?
– Защото ще кажат, че е трябвало да го направя по-рано!
– Или пък тайно ти харесваше мисълта как някой се разхожда нощем в гората с фенерче?
– Откъде накъде?
– Можеше да откажеш да дойдеш с мен в Стая за уеди…
– Не, не можех. Като те повикат, трябва да тръгнеш…
– Аз мисля, че ти имаш съмнения относно Църквата.
Уил присви очи. Пусна пениса си и направи няколко крачки назад.
– Баща ми ли те изпрати тук?
– Защо реши така?
– Правил го е и преди. Прати един мъж да ме шпионира.
– Аз не съм шпионка.
Уил грабна от пода долните си гащи и анцуга и започна да ги навлича. Убедена, че той ще излезе и мигом ще разкрие разговора им, Робин, която кроеше план да хукне към гората веднага щом той излезе от бунгалото, подхвърли:
– Ами ако ти кажа, че семейството ти ме изпрати?
Уил скочи и дръпна нагоре долнището на анцуга си.
– Отивам при Папа Джей на мига – изрече гневно. – Ще му кажа…
– Уил, семейството ти те обича…
– Мразят ме – тросна ѝ се той. – Особено баща ми.
– Това не е вярно!
Уил се наведе да вземе горнището на анцуга си със силно зачервено от гняв лице.
– Моята май… Сали ме обича. А той не. Пише ми лъжи, опитва се да ме накара да напусна Църквата.
– Какви лъжи ти е писал?
– Преструва се, че ма… Сали е болна. Не че ме бе грижа – добави Уил афектирано, като навлече горнището. – Тя вече не е повече за мен, отколкото си ти. Аз не съм неин плътски обект. Така или иначе, тя винаги се е застъпвала за бр… за Колин. Но ма… Сали не е била болна. Съвсем добре си е.
– Откъде знаеш? – попита Робин.
– Просто го знам.
– Уил – промълви Робин, – майка ти е мъртва. Починала е през януари.
Уил замръзна. Навън косачката нададе последен вой, когато Амандийп я изключи. Очевидно премерваше техните двайсет минути. След много дълга пауза Уил проговори тихо.
– Ти лъжеш.
– Иска ми се да лъжех – прошепна Робин, – само че…
Последва рязко движение, тропот на боси крака по дървения под. Робин вдигна ръце пред себе си, но твърде късно и юмрукът на Уил я улучи отстрани по лицето. С вик от болка и шок тя залитна настрани и се удари в стената, преди да се стовари тежко на пода.
През мъглата на болката чу стъклената врата да се отваря и завесата да се дръпва.
– Какво стана? – попита Амандийп.
Уил каза нещо, което Робин не чу през звънтенето в ушите си. Паниката ѝ бледнееше пред острата пулсираща болка в челюстта и тя се почуди дали не е счупена.
Ръце грубо я вдигнаха на леглото.
– …спъна се?
– Да, и си удари главата в стената. Нали така? – изджафка Уил към Робин.
– Да – отвърна тя, без да може да прецени дали не говори прекалено високо. Пред очите ѝ играеха черни петна.
– Бяхте ли приключили?
– Да, разбира се. Защо иначе тя е облечена, как мислиш?
– Къде бяхте двамата преди единението?
– В перачницата – отвърна Уил.
– Аз ще се връщам там – обади се Робин.
Изправи се с олюляване на крака, като се пазеше да не поглежда към Уил. Щеше да побегне в секундата, щом ѝ бъдеше възможно: към портата с пет греди и после през полето към външната ограда.
– Аз ще ви отведа и двамата в перачницата – каза Амандийп.
Главата на Робин се въртеше от болката и обзелата я паника. Разтърка челюстта си и усети как тя бързо се подува.
– И сами можем да отидем – промърмори тя.
– Не – отсече Амандийп и улови здраво Робин за китката. – И за двама ви е дадена оценка, че имате нужда от повече духовна подкрепа.
77
Шестица най-отгоре:
Връзване с въжета,
напъхване в затвор с трънени стени…
Злощастие.
„Идзин“, или „Книга на промените“
След три часа в перачницата, през които никой не коментира все повече отичащото ѝ лице, Робин бе ескортирана до храма за сеанс по медитация, воден от Бека. Хвърли поглед през рамо и видя Уил да се отделя от групата и да се насочва към фермерската къща, като дори пропусна да спре пред фонтана на Дайю. Обзета от паника, Робин коленичи покорно върху коравия под на храма и устните ѝ оформяха думите на напевите, но умът ѝ бе насочен единствено към бягство. Чудеше се дали не можеше да се вмъкне в някоя тъмна ниша на храма в края на сеанса, да се спотайва там, докато другите си тръгнеха, а после да хукне към сляпото петно за камерите при оградата. Щеше да тича навън, докато открие телефонна кабина. Всичко бе за предпочитане пред това да прекара още една нощ в Чапман Фарм.