Само че в края на сеанса водещата медитацията Бека слезе от петоъгълната сцена, скриваща кръщелния басейн, и преди Робин да е имала шанс да предприеме рискования си план, отиде право при нея, докато останалите излизаха, насочили се към трапезарията.
– Инцидент ли претърпя, Роуина?
– Да – отвърна Робин. Трудно ѝ бе да говори; болката се разпростираше от брадичката към слепоочието ѝ. – Подхлъзнах се и паднах.
– Къде се случи това?
– В Стаята за уединение.
– С кого беше в Стаята за уединение? – настоя да узнае Бека.
– С Уил Еденсор – отвърна Робин.
– Уил ли предложи единение, или ти?
– Аз го направих – призна Робин, защото работещите в перачницата я бяха видели да отива при Уил.
– Ясно – кимна Бека.
Преди да е имала възможност да каже още нещо, на вратата на храма се очерта силует и Робин с препускащо сърце, видя, че е Джонатан Уейс в копринения му костюм. Дискретните лампи по тавана го осветиха, докато ги приближаваше усмихнат.
– Благодаря ти за службата, Бека – каза, притисна длани една към друга и се поклони.
– И аз за твоята – отговори Бека, вече лепнала ответна усмивка на лицето си, и също изпълни поклон.
– Добър вечер, целомъдрена Артемида… Но какво се е случило тук? – Уейс постави пръст под брадичката на Робин и изви лицето ѝ към светлината. – Злополука ли те сполетя?
Без да е по-наясно дали той води някаква игра с нея, отколкото е била във фермерската къща, Робин процеди през стиснати зъби:
– Да, подхлъзнах се.
– В Стая за уединение – допълни Бека, чиято усмивка бе изчезнала при думите „целомъдрена Артемида“.
– Наистина ли? – продума Уейс и пръстът му бавно обходи подутината. – Е, това е повратна точка, нали, Артемида? И с кого избра да постигнеш единение?
– С Уил Еденсор – изпревари Бека отговора на Робин.
– Боже мой – промълви Уейс. – Интересен избор си направила след всичко, което ти казах за него при последната ни среща.
Робин не бе сигурна, че би успяла да проговори, дори да искаше. Устата ѝ отново беше пресъхнала, а Уейс все така накланяше главата ѝ назад, което ѝ причиняваше болка.
– Е, отивай на вечеря – каза Уейс и я освободи след още един изпитателен поглед. – Аз имам да обсъждам някои неща с Бека.
– Благодаря – насили се да каже Робин.
– Благодаря, Папа Джей – натъртено изрече Ребека.
– Благодаря, Папа Джей – избъбри Робин.
Отдалечи се колкото можеше по-бързо. При стълбите на храма видя двама от обичайните си придружители да я чакат, така че бе принудена да върви между тях към трапезарията.
Довечера, обеща си. Тръгваш си довечера.
Но това можеше да стане само ако не бъдеше призована отново във фермерската къща да дава обяснения. Във всяка секунда, докато ядеше нудлите си, очакваше докосване по рамото, но не дойде такова. Вече силно подутото ѝ и посиняващо лице привлече погледите на няколко души, но никой не я попита какво ѝ се е случило, което си беше облекчение, защото от говоренето я болеше, тъй че тя предпочиташе да бъде оставена на мира.
Когато вечерята приключи, Робин тръгна с другите жени към спалното помещение. Щом се озоваха в двора, онези пред нея нададоха изненадани възклицания.
Шестнайсет момичета в тийнейджърска възраст, облечени в дълги бели роби и държащи запалени факли, се качваха в сумрака по стълбите на храма, после спряха мълчаливи и с лица, осветени от огъня. Очите на всяко момиче бяха очертани с тъмни сенки, имитиращи разтекъл се грим, и това им придаваше някак призрачен вид.
– Броени часове остават до Появата – чу Робин жена да казва зад нея.
– Колко дълго ще стоят там? – Робин разпозна гласа на Пени.
– Само тази вечер. Утре е ред на момчетата. После на принципалите.
Робин влезе в спалното помещение напълно угнетена. След като църковни членове щяха да стоят на стража на стълбите пред храма през следващите три вечери, тя нямаше никакъв шанс да се измъкне незабелязано от постройката. Взе пижамата си, отиде в банята и се заключи в кабинката, където бе заварила кървящата Лин. Отпусна се върху капака на тоалетната чиния и напрегна цялата си воля да не се разплаче. Несигурността за предстоящото я ужасяваше.