Общата врата на банята пред кабинката ѝ шумно се отвори и Робин чу звуци от течаща вода и миене на зъби. Като знаеше, че тоалетната ще е нужна на друг, стана, отключи вратата и отиде в спалното помещение да се преоблече в пижамата.
– О, боже мой, погледнете!
Викът дойде от другия край на спалното помещение. Група жени забързаха към прозореца. Някой ахкаха, други затискаха уста с длани.
– Какво има? – попита Марион Хъксли, забързана да погледне. – Тя ли е?
– Да… да… вижте!
Робин се качи върху леглото си, та да може да надникне над главите им.
Малка светеща фигура в увиснала около нея бяла рокля стоеше неподвижно насред полето, което Робин толкова пъти бе прекосявала през нощта. Остана ярка за няколко секунди, после изчезна.
Жените край прозореца се извърнаха от него втрещени и си зашепнаха възбудено. Някои изглеждаха уплашени, други възторжени. Марион Хъксли пое с усмивка обратно през помещението и когато мина покрай леглото на Робин, ѝ хвърли злобен тържествуващ поглед.
Шеста част
Кан/Демоничното
Напред и назад – бездна след бездна.
При такава опасност
първо спри и изчакай,
иначе ще се сгромолясаш в пропаст.
Не прави така.
„Идзин“, или „Книга на промените“
78
В живота на човек… да си угажда на всяка прищявка
е погрешно и при често повтаряне води до унижение.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Ако Страйк знаеше какво се бе случвало със съдружничката му през последните двайсет и четири часа, щеше да подкара с бясна скорост към Норфък. Но тъй като бе в неведение за събитията в Чапман Фарм, в сряда сутринта стана в приповдигнато настроение при мисълта, че на следващата вечер ще иде да прибере Робин. Вече бе информирал служителите си как лично ще свърши това.
Кантарът в банята показа нежелано повишаване на теглото му с два килограма и половина, което несъмнено се дължеше на включването на бургери, пържени картофи и сандвичи с бекон в храненето му напоследък. По тази причина Страйк закуси с овесена каша, приготвена с вода, решен отново да бъде стриктен. Докато ядеше, провери Пинтерест на телефона си, за да види дали Тормент Таун е отговорил на въпроса му за Диърдри Дохърти. Крайно неприятно изненадан бе да види, че страницата е заличена. Многото гротескни рисунки, включително на лишената от очи Дайю и на русата жена, плаваща в петоъгълен басейн, бяха изчезнали, а Страйк все така нямаше представа кой ги е правил, но пък остана със силното подозрение, че неговият въпрос бе подбудил изтриването, а това предполагаше, че блондинката в басейна действително изобразява Диърдри.
В мига щом промърмори „Мамка му!“, телефонът в ръката му иззвъня и той видя с мрачно предчувствие, че го търси Луси.
– Какво се е случило?
Луси не би звъняла в шест и половина сутринта без основателна причина.
– Стик, прощавай, че се обаждам толкова рано – със задавен от сълзи глас проговори Луси, – но току-що говорих по телефона със съседа на Тед. Забелязали, че входната му врата е широко отворена, влезли вътре и него го нямало, изчезнал е.
Сякаш ледена мъгла обви Страйк.
– Съобщили са в полицията – продължи Луси, – а аз не знам какво да правя, дали да замина за там…
– Не бързай още. Ако не го открият до няколко часа, ще заминем заедно.
– Можеш ли да си го позволиш?
– Разбира се – отговори Страйк.
– Чувствам се толкова виновна – захлипа Луси. – Знаехме, че е зле…
– Ако… когато го намерят – каза Страйк, – ще обсъдим какво да предприемем. Ще направим план.
Той също се чувстваше виновен при мисълта как чичо му е поел рано сутринта към неизвестна дестинация. Припомни си старата лодка на Тед „Джоуанет“ и морето, където бе разпръснат прахът на Джоун, и се молеше от все сърце фантазиите му за това къде е отишъл старецът да не се окажат истина.
Първата му среща за деня никак нямаше да помогне за безпокойството относно личните му дела и поначало нямаше никакво желание за нея. След няколко дни протакане любовникът на Бижу, адвокатът на Короната Андрю Хонболд, бе изпратил кратък и сух имейл до Страйк, като го канеше в апартамента си да обсъдят „възникналата ситуация“. Страйк бе приел срещата, защото искаше да приключи веднъж завинаги с усложненията, които му бе докарала неразумната забежка с Бижу, но никак не бе в миролюбиво настроение, когато се озова пред апартамента на Хонболд малко преди девет часа със съзнание, още заето от тревоги за чичо му в Корнуол.