На Робин ѝ бяха нужни всичките ѝ сили да изобрази озадачаване.
– Защо? – попита.
– Точно това искаме ти да ни… – подхвана Тайо, но баща му вдигна ръка да го накара да замълчи.
– Тайо… остави я да отговори.
– О… – промълви Робин бавно, сякаш сега си припомняше нещо. – Аз наистина му казах… о, господи – изпъшка, за да печели време. – Казах му, че ми се струва… Вие ще се ядосате – промълви и си позволи отново да се разплаче.
– Аз се ядосвам само от несправедливост, Роуина – изрече тихо Уейс. – Ако си била несправедлива, било към нас или към Уил, ще има санкции, но те ще съответстват на провинението. Както ни учи „Идзин“, наказанията не бива да бъдат налагани неправомерно. Трябва да бъдат ограничавани до съответната цел и да се предотвратяват неоправдани крайности.
– Казах на Уил, че се чудя дали всичките ни писма биват предавани до адресанта.
Мадзу просъска леко. Бека поклати глава.
– Беше ли наясно, че Уил е подписал декларация за отказ на контакт със семейството си? – попита Уейс.
– Не – отговори Робин.
– Някои църковни членове като Уил доброволно подписват декларация, че не желаят да получават писма от бивши плътски обекти. Стъпка пет: отричане. В тези случаи Църквата грижливо пази кореспонденцията, която може да бъде видяна по всяко време при желание на въпросния човек. Уил никога не е отправял такова искане, така че писмата до него са надеждно складирани.
– Не знаех това – каза Робин.
– И защо той внезапно ще иска да пише на майка си след четири години без никакъв контакт?
– Не знам – отвърна Робин.
Трепереше и съзнаваше, че робата ѝ е станала съвсем прозрачна. Възможно ли бе Уил да е запазил в тайна повечето от разговора им? Със сигурност имаше причина да си мълчи как е знаел, че Робин притежава фенерче, защото вероятно щеше да бъде наказан, задето не е казал по-рано. Може да не бе издал също как тя бе подложила вярата му на изпитание.
– Сигурна ли си, че не си казала на Уил нещо в Стаята за уединение, което да породи у него тревога за жената, наричана преди от него майка?
– Защо ми е да говоря за майка му?! – изрече с отчаяние Робин. – Аз… казах му, че според мен писмото от сестра ми не ми е предадено веднага след пристигането му. Съжалявам – промълви и отново си позволи да заплаче. – Не знаех за декларациите за отказ от контакт. Това обяснява защо видях толкова много писма в кабинета на Мадзу. Искрено съжалявам.
– Лицето ти е наранено – каза Уейс. – Как се случи в действителност?
– Уил ме блъсна, минавайки покрай мен, и аз паднах – отговори Робин.
– Звучи, сякаш Уил е бил ядосан. Защо ще ти е ядосан?
– Не му хареса, че заговорих за писмата – отвърна Робин. – Явно го прие много лично.
Настана кратко мълчание, през което Джонатан срещна очите на Мадзу. Робин не смееше да погледне към нея. Имаше чувството, че ще прочете съдбата си в кривите ѝ очи.
Джонатан отново се обърна към Робин.
– В някакъв момент спомена ли за смърт на член от семейството?
– Не точно за смърт – излъга Робин. – Може да съм казала: „Ами ако на някого от тях се е случило нещо?“.
– Значи продължаваш да виждаш отношенията между хората в материалистичен план? – попита Уейс.
– Опитвам се да не го правя, но е мъчно – промълви Робин.
– Емили наистина ли бе спечелила всички пари, които бяха в кутията ѝ за набиране на помощи, когато бяхте в Норич? – попита Уейс.
– Не – отвърна Робин след пауза от няколко секунди. – Аз ѝ дадох малко от онази от сергията.
– Защо?
– Стана ми мъчно за нея, защото в нейната нямаше много. Не се чувстваше добре – добави с отчаяние Робин.
– Значи си излъгала Тайо? Заблудила си го за случилото се?
– Аз не… Ами да, това всъщност направих – безнадеждно промълви Робин.
– Как да вярваме на нещо, което казваш, след като вече сме наясно, че си готова да лъжеш принципалите на Църквата?
– Съжалявам – отрони Робин и отново пусна сълзи. – Не мислех, че правя нещо лошо, като ѝ помагам… съжалявам…
– Малките злини се трупат, Роуина – отбеляза Уейс. – Може да си казваш: „Какво значение има, дребна лъжа тук, друга дребна лъжа там?“. Но чистият дух знае, че лъжи не бива да има, били те и дребни. Да подхранваш неискреност означава да прегърнеш злото.
– Съжалявам – пак продума Робин.
Уейс я гледа за момент, после каза:
– Бека попълни формуляр за предварително съгласие и го донеси с една празна бланка.
– Да, Папа Джей – каза Бека и излезе от стаята.
Когато вратата се затвори, Джонатан се наведе напред и изрече тихо: