– Искаш ли да ни напуснеш, Роуина? Защото, ако е така, напълно свободна си да го сториш.
Робин погледна в непроницаемите тъмносини очи и си спомни историите на Кевин Пърбрайт и Ниъм Дохърти, на Шийла Кенет и на Флора Брюстър. Те всички подсказваха, че ако имаше лесен и безопасен начин човек да си иде от Чапман Фарм, не би имало страдания, душевен срив и нужда от среднощни бягства през оградата от бодлива тел. Тя вече не вярваше, че двамата Уейс ще се поколебаят да извършат убийство, за да защитят себе си или доходното си предприятие. Предложението на Уейс беше само за пред камерата, да докаже, че на Робин е бил предоставен свободен избор, който реално не бе никакъв избор.
– Не – отговори Робин. – Искам да остана. Искам да се уча. Искам да се усъвършенствам.
– Това ще означава да понесеш наказание. Разбираш го, нали? – попита Уейс.
– Да, разбирам – кимна Робин.
– Съгласна ли си, че наказанието трябва да съответства на поведението ти, за което ти сама призна?
Тя кимна.
– Кажи го – поръча Уейс.
– Да, съгласна съм – изрече Робин.
Вратата зад Уейс се отвори. Бека се върна с два листа и писалка в ръце. Държеше също бръснач и флакон с пяна за бръснене.
– Искам да прочетеш какво ти е написала Бека – каза Уейс, когато Бека постави на масата пред Робин двата листа и писалката. – Ако си съгласна, препиши думите на формуляра и се подпиши.
Робин прочете написаното с четливия закръглен поглед на Бека.
Бях двулична.
Изрекох лъжи.
Манипулирах член на Църквата и подкопах вярата му в Църквата.
Манипулирах и насърчих член на Църквата да излъже.
Действах и говорих в пряко противоречие с учението на Църквата за доброта и солидарност.
С моите мисли, думи и дела наруших връзката на доверие между себе си и Църквата.
Приемам съответстващо наказание за поведението си.
Робин взе писалката и четиримата ѝ обвинители я гледаха как преписва думите и после се подписва като Роуина Елис.
– Сега Бека ще ти обръсне главата като белег…
Тайо направи леко движение. Баща му го погледна за момент, после се усмихна.
– Ами добре, ще прескочим обръсването. Тайо, иди с Бека и донесете „кутията“.
Двамата напуснаха стаята и оставиха Уейс и Мадзу да се взират мълчаливо в Робин. Робин чу тътрещи се стъпки и когато вратата отново се отвори, Тайо и Бека внесоха вътре тежък дървен сандък с размерите на голям пътнически куфар. Отпред имаше правоъгълен отвор с размерите на пощенски плик и капак на панти с ключалка.
– Сега ще те оставя, Артемида – каза Уейс, изправи се и очите му отново се навлажниха. – Дори при голям грях необходимостта от наказание ми е ненавистна. Иска ми се – той притисна ръка до сърцето си – да не се налагаше. Всичко добро, Роуина, ще те видя от другата страна, надявам се пречистена от страданието. Не мисли, че не съзирам дарбите ти, ти си интелигентна и щедра. Много съм щастлив – изрече с лек поклон към нея, – че въпреки всичко реши да останеш при нас. Осем часа – добави той към Тайо.
После излезе от стаята.
Тайо отвори капака на сандъка.
– Заставаш с лице насам – посочи ѝ той правоъгълния отвор. Коленичиш и се привеждаш с покаяние. И тогава затваряме капака.
Робин се изправи, като се тресеше неконтролируемо. Влезе в сандъка с лице към правоъгълния отвор, коленичи и се сгуши. Подът на сандъка не беше рендосан: тя чувстваше тресчиците по грапавата повърхност да се забиват в коленете ѝ през тънката мокра роба. И после капакът хлопна върху гърба ѝ.
Гледаше през правоъгълния отвор как Мадзу, Тайо и Бека излизат от стаята, но видими бяха само долните краища на робите и стъпалата им. Мадзу излезе последна, затвори вратата на стаята и я заключи.
83
Деветка на пета позиция:
Насред най-тежки изпитания
идват приятели.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Страйк, който бе пристигнал в Лайън Маут в един часа следобед, сега седеше в тъмното в своето беемве при сляпото за камерата петно край оградата на Чапман Фарм с изключени фарове на колата. Шах му беше дал бинокъл за нощно виждане и ножици за тел и той използваше бинокъла да огледа гората за човешка фигура. Изпратил бе Шах обратно в Лондон: нямаше смисъл и двамата да седят в тъмното с часове.
Беше почти полунощ и валеше силен дъжд, когато мобилният телефон на Страйк иззвъня.
– Някакъв знак от нея? – попита тревожно Мидж.