Робин започна да шепне тихо и съвършено несъзнателно.
– Лока Самаста Сукхино Бхаванту… Лока Самаста Сукхино Бхаванту…
С усилие се застави да спре.
Не бива да полудявам. Не бива да полудявам.
85
Търпението в най-извисената му форма
означава да поставяш спирачки на силата.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Като знаеше, че не може да остане в околността на Чапман Фарм по светло, без колата му да бъде засечена от камера, и бе сигурен, че Робин няма да може да стигне до оградата, докато отново не паднеше нощ, Страйк си взе бунгало за гости във „Фелбриг Лодж“, единствения хотел в околността. Възнамерявал бе да поспи и все пак той, който бе способен да дремне на всякаква повърхност, включително и на под, установи, че е прекалено напрегнат, та да може да релаксира дори върху широко легло с четири колони. Някак твърде нелепо му бе да лежи в удобна луксозна стая с кремави тапети с десен на листа, карирани завеси, цяла планина от възглавнички и керамична глава на елен върху полицата над камината, когато в мислите му цареше такъв смут.
Дръзко бе заявил как ще влезе „през главния вход“, ако Робин останеше извън контакт толкова дълго, но отсъствието на пластмасовия камък го караше да се бои, че Робин е разкрита като частен детектив и сега е държана като заложник. Извади телефона си и разгледа сателитните снимки на Чапман Фарм. Имаше много сгради и Страйк предположи, че някои имаха мазета или скрити стаи.
Можеше, естествено, да се свърже с полицията, само че Робин доброволно бе влязла в Църквата и щеше да му се наложи да прескача през много процедурни обръчи, за да ги убеди, че случаят заслужава да се издаде заповед за обиск. Страйк не бе забравил също така, че съществуват центрове на УХЦ в Бирмингам и Глазгоу, където съдружничката му можеше да е изпратена. Ами ако тя се превърнеше в следващата Диърдри Дохърти, от която не можеше да бъде открита и следа, та макар от Църквата да твърдяха, че е напуснала преди тринайсет години?
Телефонът на Страйк иззвъня: Баркли.
– Какво става?
– Тя не се появи и през миналата нощ.
– По дяволите – изруга Баркли. – Какъв е планът?
– Ще изчакам и тази нощ, но не се ли покаже, ще се обърна към полицията.
– Да, май по-добре да го направим.
Когато Баркли затвори, Страйк лежа известно време, като още си казваше, че трябва да поспи, докато има възможност, но след двайсет минути се предаде. Направи си чай в стаята, където имаше чайник, и остана загледан за няколко минути през един от прозорците към дървено джакузи, принадлежащо на неговото бунгало.
Телефонът му зазвъня отново: Пищяла.
– Как е?
– Длъжник си ми.
– Да нямаш сведения за обаждането до Рийни?
– Да. Направено е от номер в област с код 01263. Жена се свързала със затвора, казала, че е съпругата му и че е спешно…
– Със сигурност ли е била жена? – попита Страйк, докато записваше цифрите.
– Гайката ми каза, че като такава звучала. Споразумели се за час, в който да му позвъни. Заявила, че не си е у дома, а не искала той да знае номера на приятелката ѝ. Това е всичко, което успях да науча.
– Добре, ще си получиш наградата. До скоро.
Пищяла затвори. Доволен, че има какво друго да прави за няколко минути, вместо да се пържи в собствен сос от тревоги по Робин, Страйк издири географското положение на кода. Оказа се голям район, обхващащ Кроумър, Лайънс Маут, Ейлмъртън и дори бунгалото, където се намираше в момента.
След като махна няколко възглавнички, настани се на канапето с вейп устройството и чая си. Искаше му се часовете да текат по-бързо, та да може да се върне при Чапман Фарм.
86
Шестица на четвърта позиция:
Чакане сред кръв.
Измъквай се от ямата.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Робин бе седяла цял ден с Джейкъб. Той наистина бе имал пристъп: тя се опита да му попречи да се нарани в железните пречки на леглото и накрая той се бе отпуснал и тя внимателно го сложи отново да легне. Три пъти му бе сменила памперса, а мръсните слагаше в черната пластмасова торба за боклук, оставена за тази цел. Опита се да му даде вода, но той сякаш бе неспособен да преглъща.
Около пладне ѝ донесе храна едно от момичетата тийнейджърки, което бе стояло на бдение пред храма преди четири вечери. Момичето не ѝ каза нищо и старателно отклоняваше поглед от Джейкъб. Извън това прекъсване Робин бе оставена напълно сама. Чуваше движението на хора долу във фермерската къща и знаеше, че тази самота ѝ е позволена само защото нямаше начин да се промъкне надолу по стълбите, без да бъде спряна. Умората заплашваше да я превземе; на няколко пъти се унесе на коравия дървен стол и стреснато се събуждаше, щом се наклонеше встрани.