– Ефикасен обаче – засмя се леко Робин, вече позачервена от брендито.
– Ако…
– Аз взех решение да вляза там. Не носиш отговорност. Аз го исках.
– Но…
– Поне сега знаем.
– Какво знаем?
– До какви крайности са готови да стигнат. Мога да си представя как Уейс рони сълзи, докато натиска спусъка на оръжие: „Ще ми се да не се налагаше да правя това“.
– Мислиш, че те са убили Кевин Пърбрайт?
– Така мисля, да.
Страйк реши да не подхваща дебат по темата, колкото и да беше изкушен. Да остави Робин да изпусне пара беше едно, но да теоретизират за убийство беше вече прекалено – наближаваше полунощ и тя бе с порозовели бузи от алкохола, но с мътни от изтощение очи.
– Сигурна ли си за споделянето на…
– Да, няма проблем – отвърна Робин, като леко заваляше думите.
Страйк също посети банята и десет минути по-късно излезе оттам по боксерки и с фланелката, която беше носил цял ден. Робин изглеждаше заспала, както бе седнала.
Страйк изгаси осветлението и се отпусна на леглото предпазливо, за да не я събуди, но когато намести тяло върху матрака, Робин се размърда и посегна в мрака да потърси ръката му. Когато я намери, я стисна.
– Аз знаех, че ти си там – избъбри в полусън. – Сигурна бях, че ме чакаш.
Страйк не каза нищо, но продължи да държи ръката ѝ, докато след пет минути тя издаде продължителна въздишка, пусна го и се претърколи в своята половина.
Седма част
Фу/Възвръщане (Повратната точка)
Излизане и влизане без грешка.
Приятели идват, без да обвиняват.
Пътят се движи ту натам, ту насам.
На седмия ден идва възвръщането.
Принуждава човека да намери къде да иде.
„Идзин“, или „Книга на промените“
90
Сега е времето за борба.
Преходът трябва да бъде завършен.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Пет дни, след като Робин бе напуснала Чапман Фарм, Страйк излезе от офиса по обед, за да се срещне със сър Колин Еденсор и да му даде пълен отчет за развитието по случая с УХЦ. Макар Робин да бе протестирала, той настоя тя да вземе цяла седмица почивка, защото продължаваше да се тревожи за душевното и физическото ѝ здраве. Радваше се, че родителите ѝ бяха дошли от Йоркшър да поседят при нея.
Сър Колин, току-що завърнал се от едноседмична почивка със семейството на най-големия си син, естествено, искаше без отлагане пълен разказ за наученото от Робин. Тъй като щеше да идва в Централен Лондон за среща на борда на благотворителната фондация, той предложи на Страйк обяд в ресторант „Рулс“ в Ковънт Гардън. От една страна, Страйк се опасяваше, че комфортът и луксът на стария ресторант ще са несъответстващ фон за разказ, който несъмнено щеше да разстрои пенсионирания държавен чиновник, но пък от друга страна, не възразяваше на топъл сготвен обяд, тъй че прие. Решен бе обаче да устои на десерта и предпочете да отиде пеша до Ковънт Гардън от офиса в тон с твърдото си намерение да свали още килограми.
Вървял бе пет минути, като се радваше на слънцето, когато телефонът му иззвъня и той видя номера на Луси.
– Здравей, какво става? – каза, щом прие обаждането.
– Току-що се върнахме от специалиста с Тед.
– О, господи, съжалявам – изпъшка Страйк с познатия спазъм под лъжичката, предизвикан от чувство на вина. – Трябваше да ти се обадя. Беше много натоварена седмица. Какви са новините?
– Лекарят беше много мил и много внимателен – отвърна Луси, – но определено не смята Тед за годен да живее сам занапред.
– Е, добре е да се знае, че връщане в къщата му не е вариант – отвърна Страйк. – Как реагира Тед? Схвана ли цялата ситуация?
– Кимаше през цялото време, докато бяхме там, но току-що ми каза, че вече му е време да се прибира у дома. През последните дни на два пъти го сварих да си стяга багажа, макар че, ако го разсее човек, не възразява да слезе долу и да гледа телевизия или да хапне нещо. Просто не знам какво да се прави оттук нататък.
– Грег напира ли той да освободи стаята за гости?
– Не че „напира“ – отвърна отбранително Луси, – но го обсъждахме и решихме, че ще е трудно Тед да живее при нас, докато и двамата сме на работа. Той пак ще си бъде сам през повечето от деня.
– Луси, според мен трябва да го настаним в дом в Лондон.
Очакваше сестра му да се разплаче и не остана изненадан.